10 години БАСЗГ: Бяла като ангел, нежна като бриз

На 12 май човечеството отбелязва Международния ден на сестринството. Датата не е избрана случайно – тя е рождената на мис Флорънс Найтингейл (1820 – 1910), всеотдайната англичанка, първа организирала сестрински подразделения за оказване помощ на ранените войници.

Когато се каже “медицинска сестра”, в представите ни изпъкват имената на: Елизабет Фрей, направила първи опит да организира сестринството в Англия; швейцареца Анри Дюнан (1828 – 1910), създател на Червения кръст и насърчител на Найтингейл; баронеса Юлия Вревская, придворна дама на императрица Мария, оставила бляскавите приеми, за да дойде с руските освободителни войски и да почине от тиф край Бяла.

Непременно трябва да упоменем царица Мария-Луиза (1870 – 1899), първата жена на цар Фердинанд, височайша покровителка на Червения кръст; както и царица Елеонора (1860 – 1917), принцеса Ройс – Кьостриц втората му жена, която завършва курсовете за медицински сестри към Германския Червен кръст, и е не само също височайша покровителка, но и почетна председателка на БЧК, създателка на първото софийско дружество “Самарянка”.

Както правилно отбеляза проф. Станка МАРКОВА, царица Елеонора с право може да бъде наречена “Българската Флорънс Найтингейл”. Тя участва в Руско-японската война като началник на санитарен влак, както и в Балканската и Първата световна война. Нещо повече – царица Елеонора е единствената коронована особа, която завещава да я погребат в облекло на мелосърдна сестра!

Заветът ѝ е изпълнен в двора на Боянската църква, която тя ремонтира със собствени средства, но след 9 септември новите властници се разпореждат гробът да бъде осквернен, с което за сетен път се доказва, че в България няма ненаказано добро…

С благотворителност и дарения за болници се прочува царица Йоанна, със свои средства тя участва в построяването на Работническата болница, днес УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ” и е редовен дарител и посетител на единственото тогава у нас Училище за милосърдни сестри в София. Дъщеря ѝ, княгиня Мария-Луиза е завършила 3-годишния курс за милосърдни сестри към Испанския Червен кръст.

Както е видно: сестринската професия е предпочитана от цариците…

Първата наша дипломирана акушерка е легендарната Райна Княгиня, която се учи и дипломира в Москва.

Да си спомним също и операционната сестра от Пловдив Стефка Димитрова (1941 – 1963), крехката алпинистка, която при самоотвержен опит да спаси бедстващ младеж в Карловския балкан, загива. И починалите от преумора непосредствено след извършени тежки операции 2 м. с. от “Пирогов”: Радина Стоева, 32-год., издъхнала от изтощение след слято нощно и дневно 16-часово дежурство, 5 дни преди сватбата си и Марияна Чолакова, 53-год., получила масивен инсулт след работа и издъхнала по-късно; а също и колежката им Лалка Вълчанова, 40-год., неволно убола се по време на операция на В-хепатитно пациент, заразила се от неговата страшна болест и скоропостижно починала от последвалата чернодробна кома.

Да изброим имената и на трагично загиналите при катастрофи с линейки при транспортиране на родилки и болни: ак. Василка Гиздова от Трявна; м. с. Надежда Господинова и м. с. Радка Хрусанова от Поморие; на починалите от инсулт или ритъмна смърт вследствие преумора, непосредствено след тежки нощни дежурства м. с. Йорданка Жиклова и Райна Ганечва от Велико Търново и Диана Димова от Пловдив.

Сигурно има и други имена…

 

Какво е положението с нашето сестринство в момента? Почита ли обществото своите милосърдни сестри (това трябва да е истинското им название, и ние настояваме за възстановяването му!)? Защото средната им работна заплата в българските ЛЗ е под 500 лв (колкото на една консултант-продавачка)!

Около 400 лв им плащат ОПЛ (защото нямат никакви права в НРД; нямат право и на частна практика – напр. поставяне на инжекции или смяна на превръзки по домовете). И нищо чудно в това, че голяма част от тях, особено – младите, масово напускат Родината си и отиват да работят навън, където за 1 месец “там” ще получават възнаграждение, колкото за 1 година “тук”.

Въпреки, че сутрин ще се събуждат върху подгизнали от сълзи възглавници и в ушите им ще звучи онова винаги стягащо гърлото и разтупкващо сърцата “Я, кажи ми, облаче ле, бяло…”.

Гурбетът, чуждият хляб ли трябва да бъдат пътят и участта на жертвоготовните, най-ласкавите български жени?!

Е, след като почти всички от тях имат бакалавърско или магистърско образование, както икономистите, защо не се изравнят по заплати с тях? С какво са по-низши от тях?!

И защо все още няма нормативен стандарт за медицински сестри в болничните ЛЗ? В цивилизования свят на 1 лекар се полагат 2 сестри. У нас е обратното, особено в частните ЛЗ. За какво качество на медицинските дейности тогава можем да говорим?

Сестринството днес е героизъм! Сестрите ни поголовно застаряват и намаляват. Но проблемът не е у тези крехки момичета – а в държавата и обществото ни!

Обществото, държавниците и законодателите ни са в тежък дълг към нашите специалисти по здравни грижи.

 

Що се отнася до 10-годишния юбилей на БАСЗГ, нека не забравяме създателите й: преди всичко – проф. Станка Маркова, обединила вече нароилите се разпокъсани сдружения, както и вносителката на Закона за узаконяване на организацията – д-р Антония Първанова и друг тогавашен депутат, взел дейно участие в съставянето му – доц. Атанас Щерев.

 

Милосърдна сестра означава едно неотразимо, почти ефирно създание, пратено ни от Бога, бяло като ангел, нежно като бриз, чисто, привлекателно, без капчица петънце върху дрехите и душата си, винаги изгладено, опрятно, усмихнато, ведро и слънчево, въпреки че е най-близо – опасно близо! – до кожата, дъха и микробите на болните хора и изключително недостойно и унизително заплатено. (И това положение продължава вече 70 години!)

И – винаги, и въпреки всичко! –

носещо Добротата, Надеждата, Любовта и Изцелението.

 

Поклон пред вашия героичен труд и всеотдайност, мили наши момичета!

 

За много години, честит празник!

Хората ви обичат!

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Comments are closed.