Това е девизът на доц. Георги Царянски, ръководител на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ) на УНСБАЛ “Св. Екатерина”:
“Важен е крайният резултат; усилията са без значение!”
Чудесен постулат за всеки достоен лекар. Какво впечатляващо е направил този съвсем млад човек (няма и 50), за да има правото да го изрича?
На пръв поглед – не и чудеса: завършва медицина в столицата (сам той е софиянец); отива ординатор в ОАРИЛ на Общинска болница – Благоевград; през 1990 г. спечелва конкурс за КАИЛ; още следващата година защитава и специалността си по анестезиология и интензивно лечение; специализира в Бохумския университет в Бад Ойенхаузен, Германия, Академичния медицински център в Амстердам и в Утрехт; защитава научна степен “дм” през 2001 г.; скоро след което оглавява КАИЛ и става доцент; има над 60 научни публикации и съобщения. Одухотворен и винаги благоразположен, вдъхва упование у пациентите на 10-те винаги заети реанимационни легла, и почит у 16-те колеги, които работят под ръководството му.
КАИЛ на “Св. Екатерина” е сред водещите в страната; тук през м. г. са приети и лекувани 1361 пациенти (95% от тях постъпват интубирани и са поставени на механична вентилация), с повторен прием на 129 от тях; при среден престой в реанимация – едва 3,8 дни (и тенденция към намаляване). Нещо повече, лекарите в него могат спокойно да заместят колегите си във всяко сродно звено; не и обратното. Защото работата тук е наистина специфична: пациентите са все по-възрастни, с редица съпътстващи тежки заболявания (ХОББ, ХБН, затлъстяване, диабет), и по-бавно се възстановяват; прилагат им се специфични венозни и дренажни тръби, продължителна механична вентилация, заместителна терапия при бъбречна недостатъчност (диализа/филтрация), повторен прием, настъпване на следоперативни психози и какво ли още не.
Колегите извършват анестезиите в клиниките по сърдечна хирургия, съдова хирургия и обща хирургия, както и интервенционалните процедури в клиниките по кардиология и обща хирургия. Осигуряват и интензивното лечение на пациентите, оперирани в Клиниката по сърдечна хирургия и критичните пациенти на клиниките по кардиология и по обща хирургия, приети в реанимационния сектор.
Нещо повече: оказват и методична помощ в интензивните сектори на клиниките по кардиология и съдова хирургия. Само за м. г. са дали 1943 анестезии? И лекарите, и на 13-те анестезиологични и 26-те реанимационни сестри, които се редуват на екипи по график, никога не си отиват, ако в клиниката има още работа.
Как се справят тези хора при подобно високо натоварване, как поддържат своите толкова отговорни и напрегнати дейности по каноните на републиканския стандарт?! Само с апаратурата от най-висок клас, с която болницата разполага? С квалификацията си?
Няма успехи в която и да е област (най-малко – в медицината), ако тя не се извършва с компетентност, желание и в екипност. Доц. Царянски обаче не е от наивните оптимисти: анестезиолозите в цялата страна катастрофално намаляват (десетки вече поеха към западните клиники…); обезпокоен е и от характеровата особеност на повечето от сънародниците ни: всеизвестната ни завист и недоброжелателност… Съгласявам се, също като него – съкрушен от неумолимата ни народопсихология…
Не обича тягостните теми, затова бързо насочва разговора към своето хоби – художествената фотография и любимото си море; неотдавна е преоткрил северното ни Черноморие, от чиято необятна широта при Калиакра е запленен. (Ето тема, по което също сме единомишленици…)
На бюрото пред началника на КАИЛ лежи разтворена дебела книга. Новости в анестезиологията, току-що пристигнала от САЩ. Търси най-интересните пасажи; защото няма да я заключи в библиотеката си, а още утре ще ги сподели с колегите си. Всички те владеят английски и не спират да повишават знанията си. Няма как да е иначе: доц. Царянски е толкова взискателен към тях, но най-вече – към самия себе си, и те не може да изостават от своя ръководител. Тези канони са свещени и ненарушими в УНСБАЛ “Св. Екатерина”.
