Хомеопатията е сравнително нова клинична дисциплина, която бе въведена у нас от д-р Драгомир Грудев. Пак той от вече над 10 години организира и провежда всяка пролет конгреси по хомеопатия, като сегашният с основание бе преобразуван в Първи Европейски, тъй като винаги досега на тях присъстват и изнасят доклади десетки хомеопати от ЕС (предимно от Франция, Полша, Румъния, Чехия, Турция, Македония и др).
Десетки бяха интересните доклади, на някои от които ще се спрем вкратце.
Темата на проф. Иван Смилов (президент на Българската асоциация за изследване и лечение на болката) и д-р Петко Загорчев (от Шумен) бе върху “Механизми на болевата чувствителност; видове болка; хомеопатичен подход”). Те подробно осветлиха различните видове болка – соматична, висцерална и неврологична; подчертаха и особения характер на онкологичната. Видовете й са физиологична и патологична, а деленето в клиничен аспект – остра и хронична.
От съществено значение е точната диагноза на болковите синдроми, както и характерът на заболяванията, които ги предизвикват: травми, ревматоидни, неврологични, мускулно-фасциални, онкологични, хирургични, от изгаряния и др. заболявания, което е от съществено значение за терапевтичния ефект от приложеното лечение. Медикаментозното лечение на болката се основава на използването на медикаменти от опиевите и неопиеви аналгетици, местни анестетици, седативни средства, прегабалин. Има и физиологични методи, както и радиологични, нетрадиционни техники като рефлексотерапия, укупунктура, хомеопатия и психотерапия.
Авторите представиха съвременни открития в патогенезата на болката и връзката им с патогенезата на определени хомеопатични медикаменти – Arnica montana, Bryonia alba, Capsicum annuum и др.
Като реплика прозвуча докладът на д-р Фр. Шефдевил от Лион, Франция – “Културни аспекти на болката”. Той заяви, че болката е не само усещане, но и възприятие, което има културни аспекти и те също трябва да бъдат вземани под внимание. Интересен и подходът към болката в различните епохи – свързан с влиянието на философския или религиозен контекст по отношение възприемането, лечението й и пр. Различни в това отношение са гледищата на християнството, юдаизма и исляма, както и на хиндуистките и будистки общества.
Философията свързва литературата с болката, а също и с живописта, скулптурата и музиката; това е основание да се говори за арттерапия, която намира своето място в подхода към болката.
Проф. Надка Бояджиева и д-р Сл. Филчев разгледаха “Съвременни публикации за болка и хомеопатия”. Те са показали, че контролът върху болката чрез хомеопатия играе роля в различни области на медицината, като вътрешни и детски болести, АГ, неврология, ортопедия, хирургия. Контрол върху болката чрез различни хомеопатни средства е постигнат при пациенти с мигрена, деца със среден отит или периферна нервна болка, жени с дисменория и др., а също и като подпомагаща терапия в онкологията.
Във Франция най-предписваното хомеопатично лекарство при предменструалния синдром е Folliculinum, следвано от Lachesis Mutus.
Отново дисменорията и възможностите на хомеопатията за притъпяването й бе тема на следващия доклад, подготвен от проф. Бл. Пехливанов и д-р Р. Томова. Оказва се, че това болезнено състояние е значим социален и икономически проблем, тъй като между 16 и 81% от жените са засегнати от него.
Дисменорията бива първична (възникваща в първите 6-12 месеца след менархето и обичайно несвързана с органична причина) и вторична (появяваща се във възрастта над 25 години и свързана с подлежаща органна патология – ендометриоза, тазови възпаления и пр.).
Конвенционалното лечение на дисменореята включва нестероидни противовъзпалителни средства и комбинирани орални контрацептиви. Ефект върху симптомите дават и хомеопатичните средства (Magnesia phosphorica, Colocynthis, Viburnum opulus и др.), върху патогенезата (Secale cornutum, Folliculinum, Caulophyllum thalictroides и др.) и терена на пациентката (Calcarea phosphorica, Actaea racemosa, Lachesis mutus).
Проф. Л. Митева, ръководител на Клиниката по дерматология и венерология при УМБАЛ “Александровска” и д-р Иван Енев изнесоха интересни данни за хомеопатична терапия при постзостерни невралгии. В неусложнени случаи пълното възстановяване от пристъп на херпес зостер става след 2-3 седмици при деца и по-млади пациенти, и 3-4 седмици – при по-възрастни. Най-често се засягат торакалният (над 50%), цервикалният (20%), тригеминалният (15%) и лумбосакралният (11%) дерматоми.
За пост-херпетична невралгия се препоръчват антидепресанти, антиконвулсанти и болкоуспокояващи. Понякога пост-херпетичната невралгия продължава месеци наред и значително уврежда качеството на живот на пациента, независимо от приложеното лечение. Хомеопатните средства могат бързо и дефинитивно да повлияят както обикновените постзостерни невралгии, така и невралгичните болки без изявен херпес зостер. Основните хомеопатични медикаменти при постзостерни невралгии са Arsenicum album, Causticum, Kalmia latifolia, Mezereum, Phosphorus, Prinus spinosa, Rannunculus bulbosus, Vaccinotoxinum.
Хомеопатичната терапия на болката при наркотичните зависимости е иновативен модел на отношение към проблема – това стана ясно от доклада, изнесен от проф. Р. Шишков от Катедрата по психиатрия и медицинска психология, МУ – Варна и д-р Иван Димитров от Европейската школа по хомеопатия, София. Те препоръчват и най-често използваните медикаменти за случая: Nux vomica 15CH, Staphysagria 30CH, Magnesia phosphoriva 9CH, Colocynthis 15CH, Hypericum perforatum 15CH и др.
“Хомеопатичен подход при хронична тазова болка, предизвикана от ендометриоза” бе докладът, изнесен от двама колеги от Румъния – д-р Д. Гафитану и д-р К. Гафитану. Те твърдяха, че хомеопатичният подход подобрява еволюцията, предимно при предменструална болка. Използването на различни лекарства (по-специално Actea racemosa 15 СН, което има интиестрогенно действие, поради което често се използва заради ефекта му върху ендометриума), в добавка с Thua occidentalis или Sepia officinalis 15CH. Хомеопатичният метод и алопатичната медицина се комбинират в уникален начин на мислене, насочен към подобряване на подхода при често срещаната ендометриоза.
Д-р Й. Гзик от Варшава сподели опита си в лечението на интестинални колики, които са най-честата причина за появата на коремна болка при кърмачетата.; тя се явява през първите дни или седмици от живота на новороденото и изчезва межзу 3-5-тия месец. Терапията на коликите поставя някои затруднения. Наличните в аптечната мрежа медикаменти не винаги са с идентична ефикасност, а и някои от тях не могат да бъдат предписвани при толкова малки деца.
Възможностите за терапия на коликите с химеопатични монопрепарати са значителни: Lycopodium clavatum, Ignatia amara, Colocynthis, Argentum nitricum и др.
Проф. М. Бошева и проф. Л. Пейчев от Пловдив изтъкнаха, че 20% от децата страдат от различни форми на главоболие, а 5% – от мигрена. Изборът на хомеопатията зависи от клиничната му изява. При съчетанието му с гадене и повръщане водещ симптоматичен медикамент е Iris versicolor, а теренен – Nux vomica. Много често главоболието в юношеска възраст се съпровожда с конгестивни прояви, които се овладяват със Sanguinaria canadensis, Belladonna или Secale coornutum.
Пак професор от Вечния град беше следващият лектор, с успех прилагащ хомеопатията в практиката си, в случай – оториноларингологията – Илия Йовчев, дългогодишен ръководител на Катедрата по УНГ-болести и бивш декан на МФ при МУ – Пловдив. Съвместно с един от доайените на българската хомеопатия д-р Мариян Иванов те споделиха опита си в лечението с хомеопатични средства при фарингитна и тонзилитна болка. Действително, тя е една от най-честите причини за търсене на лекарска помощ. Тук трябва да се има предвид генезиса й: вирусен, бактериален, неврологичен, токсини с корозивно действие вредности във въздуха, храната и напитките. При назначаване на лечението трябва да се прилага индивидуален избор, съгласно Кръста на Херинг (вид на букалната лигавица, усещания и общо състояние на пациента, склонност към супурация, температурна крива, регионална лимфаденопатия).
Сред най-често използваните хомеопатични медикаменти при фарингитна и/или тонзилитна болка са: Phytolacca decandra, Belladonna, Stramonium, Mercurius solubilis, Mercurius corrosivus, Lachesis mutus, Ailanthus glandulosa, Pyrogenium, Hepar sulfuris calcareum.
–
“Хомеопатичен подход при рецидивираща коремна болка в детската възраст” бе докладът, подготвен от доц. Д. Близнакова от МУ – Варна и д-р Сл. Филчев от София. В него те подчертаха задължителното условие да се изключи остър хирургичен корем. Най-често предписваните от тях медикаменти са: Baptisia tinctoria, Colocynthis, Magnesia phosphorica, Arsenicum album 9-15 CH.
Силен интерес предизвика докладът на доц. И. Николова и проф. Л. Пейчев от Пловдив за хомеопатията, циркадните ритми и болка. Хронотерапията в медицината съвсем не е без значение, защото лечението се съобразява с взаимодействието между вътрешната и външна модулация на ритмите и приспособява времето на приложение на лекарствата към определен денонощен, месечен или годишен ритъм на болестта.
Смяната на ден и нощ е ключов, експресиращ, външен фактор, който контролира активността на часовниковите гени в супрахиазмалните ядва на мозъка – т. нар. биологичен часовник. Смяната на деня и нощта синхронизира циркадните промени във функциите на органите и системите в човека. Установени са циркадни промени във фармакокинетиката, фармакодинамиката на някои конвенционални лекарства, както и в протичането на различни физиологични и патологични състояния, в т. ч. и болковата симптоматика. На базата на емпиричния опит в хомеопатията са установени циркадни ритми в патогенезата на повече от 60 хомеопатични медикамента, половината от които повлияват различни видове болка по сила, характер и продължителност.
В съответствие с денонощния ритъм на влошаване или подобрение, хомеопатичните лекарствени продукти са систематизирани по активността си в денонощието така: рано сутрин (Nux vomica), преди обед (Ignatia amara, Natrum muriaticum), след обед (Chelidonium majus, Lycopodium clavatum), вечер (Chamomilla vulgaris), през нощта (Aconitum napellus, Arsenicum album, Kalium carbonicum).
Направена е систематика и на хомеопатични продукти със седмични (Iris versicolor), сезонни цикли (Dilcamara, Arsenicum album, Silicea, Psorinum) и чиято активност зависи от лунните фази (Cina).
Колежката от Македония д-р Б. Ристова говори за възможностите на хомеопатията при лечение на цервикобрахиална невралгия. Това е т. нар. “болест на цивилизацията” и включва симптоми, обхващащи областта на врата, раменния пояс и разпространение по дължината на цялата ръка. Възможно е да има прояви и на нарушена циркулация в шийния отдел на гръбначния стълб, които се проявяват със силно главоболие и шум в ушите. Диагнозата се поставя въз основа на снета анамнеза, клиничен преглед и специализирани изследвания (рентгенография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс). В някои случаи се назначава и електромиография, с която се анализира евентуално засягане на мускулни и нервни влакна.
Клиничната практика показва, че ефектът от прилаганото лечение е само временен. Продължителното прилагане на конвенционалните медикаменти води до стомашно-чревни оплаквания, а при продължителни физиотерапевтични процедури има случаи на засилване на световъртежа и покачване на кръвното налягане.
Най-често прилаганите хомеопатични продукти за повлияване на цервикобрахиалната невралгия са: Altaea racemosa, Lachantes tinctoria, Phytolacca decandra, Natrium sulfurium, Arnicamontana, Hypericum perforatum, Phosphorus 9-15 CH.
Постерната сесия също изобилстваше от интересни съобщения, сред които се открояваха:
“Фибромиалгия – хомеопатично лечение” на все по-убедително налагащия се в хомеопатията анестезиолог и реаниматор д-р Петко Загорчев от Шумен. Той представи съвременните схващания за тази все още “тайнствена и непозната” патология, която представлява синдром, характеризиращ се с хронична болка, напрежение и умора в мускулите, сухожилията и ставите без налично възпаление.
В конвенционалната медицина това заболяване е изучавано в ревматологията, а е предадено за лечение в… психиатрията. Причина за тази привидна обърканост е разнообразната придружаваща симптоматика: нарушен сън, хронична умора, раздразнителност, депресия, съпътстваща “странна соматична патология”.
Значителната честота на синдрома и предидекционното засягане на жени (80%) в активна възраст, силно влошеното качество на живот, на фона на малкия терапевтичен ефект на неконвенционалните медикаменти, очертават предпочитаното място на хомеопатията в лечението на това заболяване.
Авторът посочва основните типове хомеопатични медикаменти, покриващи едновременно както болковите, така и съпътстващите признаци/ Actea racemosa, Kalium bichromaticum, Kalium jodatum, Ruta graveolens, Hypericum perforatum, Kalium phosphoricum, Phosphoricum acidum и др.
Друг впечатляващ постер бе на д-р М. Тодорова от Катедрата по патофизиология, МУ – Пловдив и д-р Зорка Угринова от МЦ “Фитолек” – София. Той бе на тема “Бъбречна колика – патофизиологични механизми и хомеопатично повлияване”. Мястото на хомеопатията в това отношение се определя от тежестта на бъбречната колика. При по-тежко протичащи колики е задължителна комбинирана терапия. Хомеопатичните лекарства улесняват елеминирането на конкремента и повлияват съпътстващите прояви на бъбречната колика – възпаление, изтръпване, хематурия, стомашно-чревен дискомфорт.
Терапевтичният алгоритъм на избор на хомеопатични лекарства, според Кръста на Херинг е: хомеопатични дренатори – Berberis vulgaris, Solidago virga aurea, Pareira brava, предписвани в 5 СН, на чести приеми. Подчертана е мощната спазмолитична активност на Sarsaparilla и системното предписване на Calcarea carbonica 15-30 CH.
Така впечатляващо премина и успешно приключи Първият Европейски конгрес по хомеопатия, организиран от френската хомеопатична фирма БОАРОН, Българската медицинска хомеопатична организация и Европейската школа по клинична хомеопатия, в който участваха над 500 хомеопати (лекари и фармацевти) и ОПЛ от цялата страна.
Да благодарим на тях и на д-р Драгомир Грудев за безупречната организация!
До нови срещи, колеги!
