Интересно съобщение прочетохме във в. “Монитор”/16 юни. Чудо на чудесата: трима колеги от Пазарджик са осъдили местната Прокуратура за общо 100 000 лв (!!), след като са били оневинени и оправдани (2010) по обвиненията й за смъртта на бебе, издъхнало вследствие усложнения от бронхопневмония. Върхавният касационен съд ги е обезвъзмездил по този начин заради преживения стрес и накърнената репутация.
Истината в България понякога възтържествува, макар и отчайващо бавно. Защото в началото на м. юни д-р Васил Георгиев от Велико Търново осъди Прокуратурата от Русе за 38 100 лв обезщетение заради 3-те незаконни обвинения и наказания, които му е постановила през… 2004 г. заради предполагаеми документни измами. Оправдан е окончателно през 2009 г. И, ето, че през 2014 г., т. е. цели 10 години по-късно измива името си.
Мудно ходи нашто време… Колко прав е бил дядо Славейков. Да не цитираме печалното му двустишие за народа и мършата…
Колегите са обвинили съответните Прокуратури по слабо известния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.
Излиза, обаче, че най-вредна не само за лекарите, а и за пациентите им, т. е. за цялото здравеопазване, е самата държава.
И отдавна сме я осъдили в съзнанието си. Като ние или децата ни я напускаме.
