“Идеята за Столичния холдинг е стара, но във вида, в който бе замислена и осъществена, се оказа неефективна, тъй като обединението на собственост и на отговорност по отношение на инвастиции като цяло може да се работи само при условие, че преди това има известен период от 1 до 3 години, в които се осъществяват функционални връзки между ЛЗ. Какво имам предвид: когато има една обществена поръчка, напр. за медикаменти за определени позиции, обединяването на позицията във всички ЛЗ води до по-ниски цени между 7 и 10%. От това всички печелят и именно това е идея, към която трябва да се върви. Аз много се надявам, че в предстоящите търгове, които ще обявим в бъдеще, ще има обединяване на усилията за постигане на по-ниски цени.”
Проф. Стоян Тонев, зам.-кмет по здравеопазването на Община – София, в. “Форум медикус”/23 юни
“В ЗЗО е записано, че неявяващите се на профилактичен преглед трябва да бъдат санкционирани. Това е по-скоро въпрос на упражняване на контрол и проверка, както и на това колко хора са посетили личния си лекар за профилактичен преглед, така и колко профилактични прегледи са отчетени от него и заплатени от НЗОК, защото може да се окаже, че са отчетени, а не са направени. Всичко това е в компетенциите на НЗОК – институцията, която плаща за извършена медицинска дейност. Така че мерките относно контрола на лекарите трябва да бъдат взети от НЗОК. А глобите по отношение на пациентите трябва да се налагат от МЗ. Така че ще се глобяваме, ако не ходим на профилактичен преглед.
Аз смятам, че когато българските граждани си плащат здравните вноски редовно, те трябва да получават адекватна и качествена медицинска помощ, без да заплащат допълнително. Знам, че тук мненията са противоречиви. Знам, че лекарската гилдия и съсловната й организация са на друго мнение, но и преди съм казвала, че според мен наредбата за избор на екип е незаконна.”
Десислава Атанасова, бъдещ министър на здравеопазването, в. “Телеграф”/19 март 2012 г.
Коментар. Цитираме тези изявления на “бъдещия” (отдавна вече – бивш) здравен министър, като тема за разсмисъл…
“Баба ми, вече на 89, която живее на село, започнала да ходи често да уринира; оплаквала се от сухота в устата и жажда и силна отпадналост. Майка ми я завела при селския личен лекар. Още от вратата той поискал да му платят потребителската такса от 2,40 лв. После казал на баба, че й няма нищо, но майка ми настояла да даде направление за изследване. Той с неохота го дал, без да подчертае “кръвна захар” и го направил чак когато майка настояла. Толкова ли не може да установи диагноза “старчески диабет”? После, като станали изследванията ми, заявил на майка: “Малко ѝ е висока захарта”, без да уточнява колко. И когато тя настояла за лечение, ѝ рекъл: “Тази баба столетница ли искате да я правите?”… Без да я праща на ендокринолог, й изписал някакви хапчета и отново поискал своите 2,40 лв…
След още 2 дни баба ми припаднала. Дошла линейка и я отвела в Спешния център в града. Там ѝ измерили кръвна захар 40,7! Дежурният се чудил как е възможно селският лекар да не я е хоспитализирал. Във Вътрешно отделение се бореха за живота й, смъкнаха захарта до 7, но хиперурикемичната кома и мозъчният оток, които е получила, я довършиха. На 5-тия ден получи инсулт и издъхна.
Предполагам, че нашият случай на лекарска немарливост, ниска квалификация, бездушие и меркантилност не е единствен в държавата…”
Надежда Първанова,
Пловдив, в. “Доктор”/27 февруари
Коментар. Дълго време не се решавахме да публикуваме този покъртителен разказ, но е крайно време да престанем да защитаваме всички лекари, а – само кадърните и духовните! Защото знаем, че те намаляват от ден на ден, на тях все повече се гледа като на архаични изкопаеми, а хора с медицински дипломи, кой знае как получени, като въпросния здравен чиновник, се множат, уви…
Ето, точно тук е мястото на БЛС: да полага усилия за поддържане и развиване на квалификацията и човеколюбието.
Разберете, най-после: Медицината е хуманна, не – бакалска!
А Здравето и Достойнството са много, много по-важни от една потребителска такса.
НЗОК рекетира държавата!
Това е изявление на д-р Дечо Дечев, изп. директор на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, към което ние се присъединяваме.
Подкрепяме също и предложението му за тотална подмяна на ръководството ѝ (което искаме от няколко месеца), защото то доказа пълната си безпомощност и инертност.
Още от думите на д-р Дечев пред бТВ/25 юни, с които напълно сме съгласни:
“Срещу това искане за още пари няма никакви реални действия, които да запушат пробойните в Касата. Тя е своего рода банка. Трябва ли на един банкер-некадърник да се наливат още средства? Това ръководство на НЗОК трябва да бъде подменено с ново, което да предложи план, кпоред който бюджетът ще бъде спазен.”
Коментар. Действително, НЗОК бездарно ще пропилее всички пари, колкото и да й се отпуснат. Още през 1998 г. предрекохме (бр. 5), че сме скептични спрямо започващата здравна реформа, защото тя не е никак убедителна. Това не бе трудно да се предвиди: тя бе тотално объркана: започна без остойностяване на лекарските дейности и без информационна система; първо в извънболничната (и чак след 2 години изоставане – в болничната) система; монополно и безалтернативно (без съпровождащ я “втори стълб” – от частни застрахователни дружества; а нали правителството на Костов, което я начена в грях, бе ужким дясно?); с бюджетно финансиране (на търговски дружества – ама че абсурд!?) и ограничени, налагани им обеми и цени.
И, стиснати за гърлото с безобразните регулативни стандарти, със закъсняло и орязано с 60% плащане; с изземване на 80% от печалбата – как болничните ЛЗ да просъщестуват? При това те започнаха да никнат бясно, като гъби след дъжд; разбира се – с насоченост към дейностите, които се плащат щедро от необмислените КП – за сметка, разбира се, на други, далеч недофинансирани.
И уж реформата бе извършена, за да се развие по-евтината и достъпна извънболнична помощ за сметка на скъпата болнична, то на практика се получи съвършено друго: ежегодно увеличение на хоспитализациите с 30% при 10%-намаляло население! Преди 5 години те бяха 1 млн; днес са 2 млн! Със стремеж да се хоспитализират относително здрави хора (защото по-тежко болните струват по-скъпо), без никаква сметка за качеството.
Какъв трябва да бъде резултатът от една национална здравна политика? Много просто: и пациентите, и лекарите и сестрите им да бъдат доволни. И средната продължителност на живота да се увеличава, а общата смъртност – да се намалява. Затова понастоящем тя е 15 на хиляда (при 9 в останалите страни от ЕС); детската ни смъртност е 8 на хиляда (да вярваме ли?) при 4 в “белите страни”. Увеличиха здравната вноска от 6 на 8%; е, някой усети ли нещо положително?
Колкото и да се бият в гърдите баш-реформаторите и най-безсрамно да излизат по телевизиите, за да лъжат народа си, когото лишиха на адекватно здравеопазване, няма кой да им повярва.
Сакън, да не вземат пак да се кандидатират за депутати…
