И друг приятел на в. “Български лекар” – поетът Драгомир Шопов представи нова стихосбирка. Ще си позволим да цитираме две негови стихотворения.
Удавеният път през юли,
небето, тежко от вода.
Къде ли тука се притули
несигурната ми следа?
Дали под клони натежали,
дали пред нечии врати?
Дали сърдечен я пожали
или жесток я приюти?
Кого да питам? Свечерява.
Дъждът безмилостно вали.
И сякаш всичко се стопява.
И сякаш, че не сме били.
Ххх
Владения, безсилия, раздели.
Измамата, че все пак сме живели…
Да си жив и здрав, Драго!
