Писахме – нека да се знае:
Началото на българската роботизирана хирургия бе поставено от неуморимия плевенски онкогинеколог проф. Григор Горчев, тогавашен ректор (днес – почетен ректор) на Медицинския Университет – Плевен, носител на най-високото професионално-съсловно звание “Лекар на България”.
Той има историческата заслуга първи у нас да я въведе чрез прословутия, невиждан дотогава у нас робот “Да Винчи”. Обучи лекарите в клиниката си (най-добрият от тях – проф. Славчо Томов му е приемник на ректорския стол), закупи и нов апарат. Пребори се НЗОК да заплаща 100 операции годишно (друг е въпросът, че това представлява дискриминация спрямо следващите пациентки и от м. октомври е принуден да преустанови работата си до края на годината – къде си ти, Българийо, членка на ЕС, където всички би трябвало да имат равен достъп до медицинска помощ?!).
И ето, че организира и 3-тия Международен конгрес по роботизирана хирургия, при откриването на който осигури, пак за първи път у нас, перфектна видеовръзка от Плевен, където извърши на живо поредната си операция. С интерес я наблюдаваха многобройните участници в конгреса, вкл. видни хирурзи от САЩ, Германия, Турция, Гърция, Италия, Франция.
Роботизираната хирургия, въведена през 2008 г. от проф. Горчев в България, е не само последният писък на най-високата оперативна технология, но е и най-сполучливата, най-щадящата, най-леко поносимата от пациентите и с най-малко усложнения. Предпочитана е за корполентните болни. Тя отдавна се прилага в онкохирургията (първо – по отношение рака на маточната шийка), после – н в урологичната, гръдната, коремната, черепно-мозъчната, сърдечната, оториноларингологичната, ендокринната, детската. В Плевен вече има колеги, които вече я прилагат в урологичната и коремната хирургия (проф. Ташко Делийски), но дейността им не се покрива от НЗОК. За останалите области можем само да мечтаем.
Нека да си припомним, че през въпросната 2008 г. роботизираната оперативна система “Да Винчи” на Балканите имаше само в Букурещ и Плевен. В Гърция – нито една! Днес в южната ни съседка тези системи са вече 14… Тамошните колеги, както и турските, се обучават в САЩ, люлката на роботизираната хирургия. Както се казва – “къде сме ние?”…
Уви, България е консервативна по отношение съвременните технологии и, изобщо – по всички иновации. Вярно е, че една роботизирана операция на рак на маточната шийка струва 8000 лв, но на практика излиза по-евтино от конвенционалната операция, защото пациентките се възстановяват много по-бързо и успешно, практически без усложнения. От м. октомври операциите в Плевен са спрени, защото няма кой да плаща консумативите (за труда, разбира се, да не говорим – но кога лекарският труд в България е бил достойно заплащан? А ако се извършват 250 роботизирани операции в България, системата се изплаща напълно и дори е на печалба – от спестени болнични и бързо връщане на пациентите в производството.
Интерес предизвика изявлението на основателя на миниинвазивната (лапароскопска) хирургия в България и в Румъния проф. Тома Пожарлиев, друг носител на званието “Лекар на България”. Днес той работи в болница “Доверие”, където също са закупили робот, но НЗОК (втори у нас, след Плевен!) не им е “отпуснала” нито една бройка за заплащане от нея (фактически не им дава разрешение!), без да се интересува, че оперираните чрез него болни се връщат буквално на следващия ден вкъщи и дори на работа, затова фактически излизат по-евтино. Не е за пренебрегване и въпросът, че чрез бездействаща апаратура е невъзможно да бъдат обучени други лекари.
Така Плевен си остава пионерът и всепризнатият център на българската роботизирана хирургия, разполагащ с 2 роботизирани системи. Вярно, тя се възприема философски по-трудно от по-възрастните колеги, но предизвиква възторг у младите. (Помните ли какъв скепсис и дори съпротива имаше у нас, когато в началото на 80-те години на миналия век се въвеждаше компютризираното организиране и проследяване на ваксинациите?). Времена…
Това е, несъмнено, и най-големият успех на вече 40-годишния Медицински Университет в този град, чийто юбилей ще бъде отбелядан в края на м. октомври. Напълно се присъединяваме към мнението на новия ректор проф. Славчо Томов, че МУ – Плевен се превърна във водещ в страната по иновативни дейности. Тук бе финализиран европейски проект за 4 млн лв, който даде възможност да се сдобият с рабатизирана система с 3Д-виртуален тренажор за обучение. МУ – Плевен вече се изкачи на 2-ро място по успеваемост в Европа (след Швеция) по роботизирана хирургия. Ето защо на него се падна честта да организира 3-тия Международен конгрес по роботизирана хирургия.
За много години, уважаеми колеги от Плевен!
