Десетилетия наред нашите здравни организатори говорят едно и също: че профилактиката струва най-евтино, а се отплаща най-скъпо, но не правят нищо съществено по въпроса. А тя, профилактиката, започва със здравната просвета (промоция), насаждането на здравна култура. Още Буда е казал, че невежеството е най-тежкият грях. Д-р Димитър Моллов, хирургът-създател на организацията на здравеопазването, пледира – през 1879 година! – за задължително здравно обучение в училищата. Това пожелание е облечено и в законова форма (чл. 122 от Закона за здравето); само че – кой да го приложи?
През изминалите години на социализма Дружество “Георги Кирков” организираше изнасяне на лекции по училищата и читалищата. Водеха ги местни лекари срещу 3,60 лв хонорар. Демокрацията срина, освен здравеопазването, също и този модел на здравна просвета – наистина, остарял, но, все пак, съществуващ, с целия си наивитет. Сп. “Здраве”, издавано от БЧК, също прекъсна съществуването си. Появиха се 2-3 вестничета, които съществуват благодарение само на рекламодателите си.
От 2002 г. едно уникално предаване – “Здравословно”, по ТВ “СКАТ”, прераснало във вестник и списание, размъти блатото на мълчението. Трудно бе да се повярва, че целият този амбициозен проект бе дело на един-единствен човек – д-р Христо Деянов. Предаването осъществи над 2500 директни 1-часови излъчвания, включващи ценни здравни съвети и интервюта с повече от 400 водещи наши специалисти. Самият д-р Деянов осъществи – отново съвършено сам! – сказки и лекции в над 100 малки и големи градове. Неуморен и компетентен по всички медицински въпроси, вечно ведър и засмян, той има едно верую, ще ви го цитираме, защото го споделяме напълно:
“Много по-важно и по-стойностно е да живееш спокойно, да се любуваш на красотите на света и да се радваш на постиженията на великите умове и големите творци в изкуството. А ако можеш и ти да бъдеш с нещо полезен на хората около теб, това е върховно удоволствие, висша благодетел и огромна благодарност към съдбата.”
45 от най-интересните интервюта на проф. Деянов са събрани в най-новата му книга “Здравословно и полезно”, която излезе в навечерието на Новата година. Включени са и размишленията на автора за националната здравна политика. Отново ще го цитираме:
“Какво стана в здравеопазването? Разби се градената с десетилетия система и извънболничната помощ – поликлиничната, и започна да съществува едно недоносче, наречено системата “джи-пи”, със съмнителни резултати и силно ненавиждана от хората.
Изредиха се двама дългогодишни председатели на БЛС, които със своите действия и публични изяви засрамиха съсловието. Компрометира се авторитетът на бялата престилка. Повечето болници в страната бяха кръстени на имена на светци, но в същото време станаха търговски дружества и се регистрираха по Търговския закон… А Христос, Божият син, беше казал да изгоним търговците от храма.” Така в момента българите сме с най-ниската покупателна способност, с най-високата заболеваемост и обща и детска смъртност и с най-ниската продължителност на живота в ЕС.”
(Това сме го предрекли “черно на бяло” още със стартирането на престъпната т. нар. “здравна реформа” (вж бр. 5/1998).
И, накрая, още един цитат от яркото публицистично перо на проф. Деянов:
“Големите проблеми на нацията остават и никой не се занимава с тях: деммографската деформация и затриването на народа ни, бъркотията в здравеопазването му, обедняването, оскотяването и неграмотността на огромна част от населението, загубата на вярата и надеждата, че можем да живеем достойно и спокойно в собствената си държава… Жалко, защото много способни и умни наши сънародници от всички възрасти (особено – младежите) и професии напускат Родината и ако тази тенденция се запази, след години в България ще останат преобладаващо само възрастните и болните, мутрите, чалгаджиите, мързеливците, крадците и мошениците, циганите и лентяите, които са свикнали да живеят на гърба на подредените, трудолюбивите, можещите и знаещите.”
Познаваме проф. Деянов още и като чудесен музикант (с вече 3 авторски музикални албума) и неуморим пътешественик. Всеки, който е чел пътеписите му, остава с ярки впечатления от посетените от него страни и местности, все едно, че е бил там – толкова убедително и картинно са предадени.
Тази книга трябва да влезе във възможно повече български домове!
