Валидноста в традиционните биомедицински науки е утвърдена в такава степен, в която се приема по импликация. Тя почива на възможноста за оптимален между-дисциплинарен превод на данните между фундаменталните и клиничните науки и на ‘овеществяването’ в смисъла на Лукашч на медицинската диагноза.
Типични примери за превод (транслация) и ‘вещественост’ на диагнозата откриваме при исхемичната болест на сърцето, инфекциозните и онкологичните заболявания. В психиатрията обаче тези предпоставки липсват и поради това валидността на методите за оценка и класификационните системи предизвиква полемика вече повече от 40 години. През този период съществуваше погрешно допускане, че постигането а статистическа надеждност ще доведе до валидизация на психиатричната таксономия.
Вместо това се натрупаха методологични противоречия между дисциплините, конституиращи психиатричното познание. От едната страна на дебата останаха хуманитарните науки (като клиничната психология и социологията), а от другата – биомедициските науки, принадлежни към клъстера на невронауката. Именно неефективният превод между тези две бази данни стои в основата на криза, която поставя под съменение самата научна легитимност на психиатричните практики.
В тази лекция на аудиторията ще бъдат представени алтернативни модели на психиатричната валидност, като възможен подход за управление на тази криза. Един от ключовите модели представлява т.нар. транслационна валидност, която се разглежда като условие за мултимодалния подход за клинична оценка в психиатрията. Лекцията пресъздава и надгражда фудаментални приноси на автора, публикувани в престижни списания в чужбина, както и части от най-новата монография под негова редакция, издадена от Oxford University Press:
Ето защо поздравяваме проф. Дрозстой Стоянов, психиатър в МУ-Пловдив.
Най-младия професор по медицина в България.
