Това е заявила оперена докторица от областна болница на свой раково болен нефректомиран пациент от с. Момчиловци, който помолил за изследване със скенер. Вярно, метастазите разяждали тялото му; ясно се виждал края на обречения му живот. Никой не е вечен. Но и никой лекар няма право да осъжда пациента си и да брои отредените му, милостиво отпуснати от Бога дни. Лекарят е длъжен докрай да дава кураж на болния, който му се е доверил. Като Баща. Както го е правил великият Чилов.
Отвели го в Пловдив. И ето го – достолепния, милия доц. Никола Чаталбашев. Той също виждал, че неумолимата смърт е съвсем близо, но му казал: “Не бой се. И с един бъбрек може да се живее дълго. Оправяш се, скоро ще си пием бирата…”
Човекът скоро след това си отишъл от белия свят. Но близките му и до днес благославят доц. Чаталбашев. И не крият огорчението си от бездушната носителка на лекарска диплома.
Колеги от Етичната комисия, подобни казуси не ви ли вълнуват?
