Вече се страхувам да пусна радио или телевизия. Всеки ден ни съобщават за лекарски грешки и, най-срамното – за бездушно и дори жестоко отношение към Пациента, наричан от Татко Хипократ “Рес сакра” (“Свещена вещ”). Този, който храни лекарите и семействата им (“Лекар гладен не е останал!”, казваше баща ми). Този, заради когото са призвани да работят най-великата професия. Защото тя не е само знания и техника, но трябва да е съчетана и с Личност, по известното определение на проф. Константин Чилов.
В случая в Тетевен, с унищоженото бебче, не по-малко потресаещ от остарелият похват с висок форцепс бе грубото казармено отношение на лекарката (жена!?) към бременната, замъчила се да става майчица. И на мен ми са се оплаквали пациентки от подобни ругатни, най-употребяваната от които е: “Защо викаш, ма? Като си го правила, не си викала, нали?”. Ами, да, не е викала, защото е изпитвала удоволствие, като всички други хора. А сега изпитва болка. И, оше – тревога и страх. Дали така ще крещят, ако акушират на дъщеря или снаха? Или им е солидно заплатено?
За жалост, в Медицинските университети не се изучава – още в първи курс! – една простичка дисциплина: “Човеколюбие”. Да, някои престарели преподаватели ту-там предъвкват своите вехти “Медицински етики”, но това достатъчно ли е? Дали професорите и доцентите повтарят и преповтарят може би най-главното условие за един Добър Лекар: да уважава Живота, да обича Болния? Защото Добрият Лекар е и Мисионер. Без Човеколюбие той си остава само един механичен робот, който поставя диагнози и назначава лечение, без да се интересува от Душата. А тя, Душата, боледува и оздравява заедно с тялото. И без Нея лечението ще е много по-трудно, дори и невъзможно.
Един самонадеян стоматолог, който напоследък е чест гост на ефира и синия екран и неистово плюе по всичко, в което (слава, Богу!) вече не участва, въведе бакалията в Медицината и изгони оттам Човеколюбието.
То трябва да бъде върнато час по-скоро в нея, като се започне от студентската скамейка със задължително преподаване и взискателен изпит по Човеколюбие.
Иначе – защо ще се наричаме лекари?!
