В опростачването и обездухотворяването на българския народ нашите родни медии имат сериозен, да не кажа – решителен принос. Т. нар. “четвърта власт” действително може да манипулира презрително назовавания от държавниците и политиците ни “електорат”. В годините на “демокрацията” разцъфтяха жълти вестници, които скоро надминаха по тираж сериозните и те, горките, започнаха да им подражават: вече едва ли ще видите някой от тях без голи мацки, които вече не прикриват и венериния си тригълник (обикновено дори не може да бъде наричан така, защото триъгълник няма – всичко е старателно депилирано).
По цели страници са пълни с чутовните подвизи на рекетьори и наркопласьори (много от които – вече изпратени на Оня Свят от конкуренти); издават се цели трилогии за тях. Едва ли нашето подрастващо поколение знае кои са Стефан Караджа, Хаджи Димитър и Филип Тотю, но със сигурност ще изброи поне десетина имена от подземния свят.
Доскоро си мислех, че сме страната на Митьовците (Очите, Крика, Пищова, Селския), все интелектуални титани, достойни за подражание. Сега обаче съм категоричен: символът на България е рускинята Кобилкина. Някои я определят като “сексолог”, но с подобна титла може да се окичи (и да споделя своя богат креватен опит) всяка труженичка от Дунав мост или завоите по бойковите магистрали. Защото за да бъдеш сексолог, се иска не само добро владеене на Кама сутра, а и диплома по медицина и специалност поне по психиатрия. Така, както прословутият проф. Мермерски изобщо не е лекар, а само агроикономист, но щедро раздава здравни съвети и лекува от рак през косопад до мерак.
Та, за въпросната палавница. Със сигурност Аспарух, преминавайки Дунава, за да основе държавата, която вече почти се е разпаднала, едва ли е предполагал, че неговите жребци и кобилки ще бъдат забравени за сметка на Кобилкина. В последни дни няма медия (вкл. и претендиращите за сериозност) – вестник, радои, телевиия, които да не занимават клетия български читател, зрител и слушател с мелодраматичната история по развода ѝ. Той стана проблем № 1, по-важен и от срива на демографскитя ни показатели и КТБ, и от токовия удар, който ни се готви; а може би – именно поради това: да се отвлича вниманието на препатилите ни сънародници.
Затова предлагам на въпросните медии: да окачат портрета на Кобилкина в редакционните си кабинети и всяка сутрин да й палят свещи за здраве и любов. Може да си го занесат и вкъщи. Стига да не им се мръщят жените. Но заради велика култова Кобилкина всяка жертва си струва риска.
