Не само офталмолозите, но и всички останали колеги би трябвало да познават, поне накратко, живота и делото на проф. Стоимен ДЪБОВ (1925 – 2006), може би най-дългогодишният ръководител на Очната клиника към ВМИ – София (1971 – 1990).
Роден е в пазардижкото с. Мало Конаре. Още невръстен, помага на родителите си в изнорителната селска работа и същевременно е пълен отличник. Когато завършва прогимназия, баща му се колебае дали да го пусне да продължи в Мъжката пазарджишка гимназия. Без да иска благословията и издръжката му, в нощта преди първия учебен ден Стоимен изминава пеш пътя до окръжния център и се записва ученик. Не се смущава от присмеха на надменните гражданчета пред шаячния му костюм, по който още висят сламките от плевнята, в която лете спи.
И тук е отличник по всички предмети. Нещо повече – излиза партизанин, участва в сражения. После записва и завършва медицина в Софийския МФ. Започва работа в Пазарджик като онколог. Но го тегли офталмологията. След честно спечелен конкурс (никога не ползва привилегиите си на активен борец!) постъпва в ИСУЛ като клиничен ординатор при проф. Иван Василев – една светла фигура в българската офталмология.
Може смело да се каже, че “Тримата големи” на тази специалност у нас са акад. Константин Пашев и професорите Иван Василев и Стоимен Дъбов. И тримата раздават без остатък знанията на колегите си, ръководители са на дисертации, подготвят хабилитирани колеги.
Пословичен е случаят, когато младият ординатор и бъдещ професор Дъбов установява, че причината за двустранна тотална катаракта на едногодишно дете се дължи на професията на майка му, която е работила в кожарски склад, където е ръсила нафталин, следователно – е вдишвала нафталинови пари. Създава вивуриум със зайчета и ги третира с нафталин. От родените 10 зайчета 7 се раждат с… конгинетални катаракти. Съобщението в специализираните издания предизвиква световна сензация.
Така се започва с градивната дейност на проф. Дъбов. Впоследствие той създава и Електрофизиологичната лаборатория, прераснала в Секция по функционална диагностика на Научния институт по очни болести, на който става и директор. Пръв у нас извършва операцията на Нида при клепачна птоза. Разкрива и първата лазерна лаборатория в България, която скоро става “Лаборатория по флуоросцеинова ангиография, офталмоехография и приложение на лазерите в офталмологията”. Пръв у нас прилага лазерната коагулация. Става главен републикански консултант по офталмоонкология. Защитава дисертация на тема “Прогноза на ретинобластома”, която послужва по-късно като база за издадената на български и руски монография “Ретинобластом”. Следва “Меланобластом на увеята”, обявена от СУБ за най-хубавата научна книга за 1979 г.
Създава си добро име и в очния травматизъм, както и в операциите по повод отлепването на ретината; нещо повече – установява, че това състояние е само най-драматичният етап она едно по-общо заболяване на организма, което назовава “Аблационна болест” (друг принос в офталмологията изобщо). Въвежда у нас и микрохирургията (1971), след като преди това изкарва 3-месечна специализация в Париж, Лион и Нант. По-късно се усъвършенства в новоизградения Институт по микрохирургия на С. Н. Фьодоров и “Лабораторията по микрохирургия на окото” на М. М. Краснов (Москва). Закупува първия у нас операционен микроскоп “Оптон” 8 с камера за снимане на операциите. Предава богатия си опит на окръжните офталмолози, подпомага ги също да се снабдят с операционни микроскопи, радва се на успехите им, насърчава ги. И защитава докторската си дисертация “Нашият опит по микрохирургия на окото”. От проф. Дъбов нататък всички очни операции, вкл. на глаукома и катаракта, се извършват микрохирургически.
Така по главните показатели българската офталмология се изравнява със световната.
Нека си спомним за този достоен българин, един от най-значимите наши офталмолози за всички времена!
