Здравей, дъще, позна ли ме?
Аз съм тази, дето те носеше,
дето плака, докато те раждаше
и те милваше и докосваше.
Аз съм тази, дето целува
чак до гъдел ръчичките,
дето нощем будува,
щом са мокри очичките.
Аз съм тази, дето боли я
до припадък сърцето,
ако само си гладна
или пари челцето.
Аз съм тази, дето ще връзва
панделка на косичките,
всяка раничка ще превръзва
на коляното и душичката.
Аз съм тази, дето ще страда,
щом ти разбият сърцето.
Паднеш ли – ще те изправям,
ще ти посочвам небето.
Здравей, дъще, позна ли ме?
Моя обич голяма!
В твоя мъничък свят аз съм всичко.
Здравей, Любов, аз съм мама!
Зарница ПЕТРОВА
