О, ужас! Отново – партийни регистрации, репортерки, трескаво щъкащи с микрофони (за какво ли са им, след като са само придатък към тях, единствено за да ги насочват към бъбривите уста на лидерите, без да им задават нито един смислен въпрос?), от сутрин до вечер – информации: кой от тях къде е ял кюфтета, с кого се е ръкувал, с кого е пил кафе (и съответните дълбокомислени разсъждения – а какво ли, аджеба, ще означава това). Ще се появят кухи фрази, претендиращи за мъдри лозунги. Ще се ръсят обещания, едно от друго – по-съблазнителни и по-лъжливи.
И никой няма да отвори дума за демографската криза, за бягството на младите, собствените ни деца, които сами прокуждаме да се скитат немили-недраги по чужди държави; а чуждият хляб така горчи…
Обезкървява се Майка България, и то откъз най-стойностните си чеда. 20 000 са студентите ни, които учат в странство. Разбира се, като се дипломират, никой няма да се върне тук, за да бачка за 600 лв. Над 3000 лекари лекуват не сънародниците си, а чужди граждани. Защо не – след като там за един месец получават, колкото за една година тук.
Стопяваме се с главоломна скорост – над 60 000 годишно повече са смъртите, отколкото рождествата. А и те – сигурно поне половината са от български граждани с небългарско самосъзнание.
Някой от държавниците ни разтревожи ли се от тези жестоки данни?
Някоя от партиите издигна ли за свой лозунг “Живот за всички българи!”?
Медиите се тресат от информации за предстоящите избори, а народът ни не иска да ги чете и слуша. Прекипяло му е. Отчаял се е.
Нашите избори са буря в чаша вода. Нито ще помогнат, нито навредят някому.
Единственото, което ще ни зарадва, ще бъде предстоящият Димитровден..
