30-те сребърника – хонорарът, срещу който Юда Искариотски предава Спасителя, са емблематични като израз.
Ще си позволя да им противопоставя 30-те турски лири, които Левски иска през 1868 г. от търговеца Димитър Ценович, за да започне своята опасна задача в поробена България: да я обикаля и основава революционни комитети. И го прави над 4 години, при това – с незарастваща рана на корема (по време на Втората легия в Белград “лекарите му разпориха корема” (изразът е на Филип Тотю) – вероятно заради перфорирал апендицит.
Четат ли днес нашите управници Тефтерчето на Левски? Пестят ли народната пара, мислят ли за държавата, за сънародниците си? Риторични въпроси, чийто отговор е известен на всички ни.
Тревожно е, че в навечерието на една от най-черните дати в историята ни – 19 февруари, обесването на Апостола, един откровен туркофил, сътрудник на комунистическата ДС под библейското агентурно име на основателя на християнската черква – Павел, се кани да създава етническа партия, която ще служи на съседна нам държава, нескриваща неоосманистките си амбиции.
Ние ще мълчим в памет на най-великия българин. Но нека – само за минута. И понеже сме свидетели на преднамереното изчегъртване на историята и вярата ни (а без тях всеки народ е обречен – това желаят враговете ни!), нека да поискаме:
Всички прояви на дебългаризация и посегателства върху историята и вярата ни да бъдат инкриминирани като държавна измяна и предателство;
Учебните занятия в училищата да започват с вдигане на националното знаме и пеене на “Питат ли ме де зората”;
В училищата да се провеждат рецитали на стихотворенията на Вазов и Ботев и песните на Чинтулов.
Докато все още има ученици и България…
