Като всеки лекар, и аз дълбоко уважавам както Живота, така и Смъртта, защото те са взаимно свързани. Ако няма Смърт, която – слава, Богу! – е за всички ни (иначе мутрите и смятащите се за вечни държавници щяха да се откупят), няма да има и Живот – защото тя, отстранявайки старите същества, освобождава място за нови.
В деня на погребението на Петко Бочаров по една от телевизиите пуснаха запис с негово изказване, в което той, живелият в “три Българии”, определя сегашната като най-успешната: пред нея, видите ли, се отваряли широки светли хоризонти…
Дай, Боже, всекиму да доживее достолепните 97 години и да запази разсъдъка си. Разсъдък ли казах? Нима голият оптимизъм и представянето на желаното за действително има връзка с трезвия ум?
За какви широки светли хоризонти говорим, дето са грейнали пред България? Невижданата демографска катастрофа? Биологичното ни стопяване с по 55 хиляди души годишно? Изчезващите ни, буквално загиващи села, където волни цигани опустошават обезлюдените къщи и безнаказано пребиват и изнасилват оцелелите бабички? Емигриращите младежи, които ясно заявяват, че не искат да се връщат в Родината си, защото не виждат бъдеще в нея? Мафиотски разграбената ни икономика? Ширещата се безработица и оскъдните заплати, ако някъде се отвори пролука за работа? Лишеното от човеколюбие здравеопазване? Непрекъснатото вземане на милиарди евро заеми, потъващи незнайно къде, които и неродените ни внучета ще връщат? Нескриваните апетити на южните ни съседи, които умишлено заливат ЕС в емигрантско цунами и бленуват за ислямизирането и обхващането ѝ в нова Османска империя?
Възхищавам се на дълголетието на доайена на българската журналистика, макар иначе да съм смутен от доносническото му минало (писал е тонове доноси срещу колегите си, както твърди разследващият журналист Христо Христов, комуто не може да не се вярва).
Преживе той призна, че крилатият израз “Да, ама не!” бил взаимстван от американски журналист – прави му чест, че не си го присвоява.
Затова, в деня на погребението му (което неизбежно чака и всички нас в отредена ни от Бога дата), си позволявам да кажа с горест:
“Широки светли хоризонти за България? Докато не си оправим раждаемостта – да, ама не!”
