“Основният начин на протест на българските лекари не са митингите, нито стачките (символични или действителни), а емиграцията! На медицинските сестри – също. Ако трудът ни у нас е добре заплатен, бихте ли си давали здравето, за да работите на 2 места? 500 лекари и 1000 медицински сестри протестират годишно през Терминал-2 и повишават оборотите на самолетните компании.
Млади колеги, не си пропилявайте живота в държавата, която не цени образованите и интелигентни хора. Животът не е генерална репетиция за следващия; той е един-единствен и неповторим. Диктатурата на пролетариата е в ДНК-то на българина и неприязънта, дори омразата му към свободните и образованите, към тези негови сънародници, които го превъзхождат интелектуално, ще е вечна на тези географски ширини. Тук няма място за вас, млади колеги!”
Коментар. Тази изключително горчива реплика на анонимен лекар, явно на средна възраст, е потресаеща.
“Това е днешното психологическо положение на българина: морално, физическо и психическо изтъркване на хората.”
Коментар. Вярно наблюдение. Това състояние на нашите сънародници се дължи на дългото-предълго чакане “нещо” да се случи.
