Винаги, когато се задават избори и разни оратори започват да се пенявят и да лъжат народа си, се сещам за знаменитото стихотворение на големия наш поет Георги Константинов, отпечатано преди 1989 г. във в. “Литературен фронт”, заради което той си имаше, разбира се, и съответните неприятности.
Прочетете го и си кажете: а какво е новото или поне по-различното днес?!
Квартално субрание
Оораторът на тласност
пак ни учи,
но свойто Аз зад думите е скрил,
защото той дори
за свойто куче
широк апартамент
е построил.
Защото в гласността
усмихнат влиза,
тъй както влиза
в своя мерцедес.
Ще стигнем ние
утре комунизма.
А той живее
в комунизма днес.
Досадно
мисълта му лъкатуши
или просветва
от изкуствен плам.
А хората се правят,
че го слушат.
И той се прави,
че си вярва сам.
