С изумление разбрах, че полското правителство (вероятно, за да угоди на силната католическа църква) възнамерява да забрани абортите на полякините, освен по медицински показания и забременяване вследствие изнасилване. Подобни намерения има и Москва.
Да се чуди човек, наистина – в кой век живеем, за да си позволяват някои държавници да нахлуват грубо в интимния свят на хората!!
По данни на СОЗ в рамките на 24 часа 100 милиона двойки по целия свят правят секс (хетеросексуален, разбира се; при около 3% хомосексуалисти сигурно те пък го извършват 3 млн партньори; но техните занимания не са продуктивни, не дават плод, въпреки непреставащите опити…). Та, от тази приятна и здравословна дейност близо 1 млн жени забременяват; 150 000 от тях извъшват аборт (пак в рамките на 24 часа) и 50 от тези неосъществили се майки умират вследствие усложненията му.
У нас годишно се извършват (поне – регистрирани) 20 000 аборта, предимно от ученички. Кой знае колко са (поне 2 пъти повече) нерегистрираните в частните кабинети прекъсвания на бременността.
В далечното минало (някъде през 1972-3 година) тогавашният здравен министър Ангел Тодоров категорично забрани абортоте, независимо дали забременелите са ученички, студентки или неомъжени жени. Създадоха се някакви идиотски ОФ-комисии, които имаха правото да ги разрешават, с което несъмнено се нарушаваха не само човешките права (за какви права можеше да говорим в онези тоталитарни времена?) на тези момичета и жени, а и те се подлагаха на унижения и сплетни от съкварталците си, участващи във въпросните органи.
В резултат имаше безброй злощастни, понякога и фатални опити за криминални и самоделни аборти (чрез вретена, куки за плетене, корени на отровни билки и пр.). В края на краищата, под натиска на скрито кипящото обществено негодувание, правителството на Живков отмени тази безумна наредба, която така и не съумя да повиши раждаемостта у нас. Някой им бе припомнил мисълта на Ленин, че (цитирам по памет): никой няма право да се меси в нежеланието на една забременяла жена да става майка (или нещо подобно).
Действително, заченатият плод, макар и още само зародиш, е живо същество, макар още да не диша и гледа. Но пък забременялата не по свое желание девойка или жена има правото да се разпорежда със своето тяло и живота, който зрее в него и сама да реши дали да го износвя и ражда или да го изхвърли, колкото и грубо да звучи това. Останалото е нечовешко – спрямо нея. Да, нечовешко е и спрямо бъдещия човек, който ще трябва да бъде убит (какво друго, освен убийство, е умъртвяването на зародиша?), но пък Майката (дори и неосъществената) е над всичко.
И каква полза от един бройлер (още веднъж – съжалявам за поредното директно грубо определение), нежелан, но износен и роден чрез правителствен декрет?
Животът трябва да бъде зачеван, износван, раждан и отглеждан единствено с Любов.
