Няма друго по-точно определение на срещата със свои почитатели, която организираха поетът Георги Константинов и проф. Христо Деянов в Студио-5 на НДК.
Колегата Деянов бе определен от големия български лирик и сатирик като последовател на легендарния Орфей, който е бил лекар, певец и пътешественик. Наистина, много от нас познават 3-те тома пътеписи на Ицо, които са неподражаем каталог на екзотичните страни и места, които е посетил и описва толкова вълнуващо и достоверно.
Проф. Деянов, професионално съпровождайки си на китара, изпълни 10-тина от своите песни по стихове на своя приятел Георги Константинов.
Дай, Боже, повече подобни творчески срещи, защото иначе съвсем ще затънем в блатото на апатията и бездуховността, което бавно потопява нашата застаряваща, обхваната от пипалата на октоподите-монополисти страна.
Тук цитираме едно от стихотворенията на Георги Константинов:
Медицинската сестра
Тя обърна към мене
очите си сини
и направи душата ми
на стърготини –
на хиляда години
в онзи миг се видях.
А тя бе съвършена –
като сън, като грях.
Не сестра медицинска,
а сестра на Афродита.
И не в бяла престилка –
в морска пяна обвита.
Невъзможна и строга
белоснежна мечта –
на педя от сърцето ми
се усмихваше тя.
Аз пък чудех се
в тази романтична картина –
как да ѝ подам проклетото
шишенце с урина.
И още нещо: поантата на стихотворението му “Нощев Хоризонт”:
След куп надежди и падения
какво накрая ни очаква?
Във българина дреме геният.
Но май че буден е глупакът.”
