6 януари, рожденият ден на недостижимия поет и революционер Ботев. В родния му град Калофер се организира не фестивал на неговите стихотворения и песни, а “Леденото хоро” в Тунджа – стотици комплексирани мъже, които явно няма с какво друго да впечатлят дамите, освен с него (друг е проблемът с рискуването на здравето, но това си е техен избор).
Няма телевизия, която да не отразява най-възторжено този чутовен подвиг, който трябвало да влезе и в културните (?!) традиции на ЮНЕСКО, защо не – да кандидатства за Книгата “Гинес” или наградата “Оскар”? По нито една медия не прозвуча ботево стихотворение или песен, изключая “Хоризонт”, където някакъв второстепенен актьор измърмори няколко куплета от средата на 2 стихотворения. Не се вида и полагане на венци пред бюста-паметник на столичния бул. “Хр. Ботев” (кога ли ще го прекръстят на “Ататюрк” или “Кемал паша”?).
Да не говорим, че само за месец-два Кунева успешно изхвърли ботевите стихотворения от читанките. Това е поражение за нацията по-тежко и от спирането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”. Изобщо, тази българка (?!) умее да умъртвява. Защо я наричат “Г-жа Йес”? Повече ще ѝ подхожда “Г-жа Смърт”.
Знаем, че нацията ни изчезва демографски, подпомогната от усиленото бягство на ужасените ни от бедността и опростачването наши деца. Но тя вече е почти умряла духовно!
Като лекар ви гарантирам: умре ли Душата, неудържимо я последва и тялото.
Душата вече я удушихме.
А и “Погребалния марш” не може да се свири – инструментите на военно-морските музиканти замръзнаха на кея.
Боже, пази ни от собствените ни “държавници” и политици.
Защото явно не можа да опазиш България?
