Ето още една личност в българската медицина, която заслужава дълбоко уважение и искрени благодарности от съсловието – проф. Пенка Переновска, дългогодишен началник на Клиниката по педиатрия при МУ – София.
Тя е в основата на ежегодно провежданите грандиозни национални конференции по педиатрия в Слънчев бряг, винаги с над 500 участници..
И XVIII Конференция бе за пореден път блестящо организирана от фирма ВАСТЕЛС – БЪЛГАРИЯ.
А докладите бяха много интересни и полезни за практиката.
Както обикновено, началото постави доайенът на българската алергология и имунология акад. Богдан Петрунов, Лекар на България, носител на Наградата “Проф. К. Чилов”. Темата на неговия доклад бе “Алергенна ваксинация – алерген-специфична имунотерапия на алергичните заболявания”. Изводите от дългогодишната му практика са, че не по-малко от 70% от алергично болните, подложени на алергенна ваксинация (алерген-специфична имунотерапия) получават много добри и трайни резултати в продължение на близо 10 години с модулиране на имунологичната им реактивност от Тх2 към Тх1 имунен отговор.
Гостите от Сърбия Б. Несторович и К. Милошевич правилно поставиха темата за свръхупотребата на инхалаторните кортикостероиди (ИКС) при астма и астматични бронхити у малки деца. Не е оправдано при всяко неатопично “свиркане” и хронична кашлица , при които не можем да намерим доказателства за астма или еозинофилно възпаление, да прибягваме непременно до тях. Още повече, че при тези случаи ИКС са без видима полза; дори и потенциално могат да навредят, тъй като самите те индуцират неутрофилния брой.
Само 3-5% от децата с упорита кашлица имат астма или еозинофилен бронхит. Тези от тях, които не са алергични към инхалаторни алергени, не би трябвало да се лекуват като астматици. При по-големите деца спирометрията трябва да бъде неизменен елемент в диагностицирането на астмата. В едно неотдавнашно проучване в Холандия почти половината от децата, лекувани за астма, и то в продължение на години, не са имали доказателства за нея. Ако няма добър отговор, лечението с ИКС трябва да се спре.
Извънредно интересна (поне за нас) бе сесията по социална медицина.
Проф. Владимир Пилософ, председател на Българската педиатрична асоциация, обърна внимание на колегията върху нерадостното състояние на детското здравеопазване у нас след т. нар. “реформа”. Основните му характеристики са: прехвърляне на първичната здравна грижа от участъковите педиатри (вече унищожен статут) към ОПЛ; дезинтегрирането на педиатрията и профилните педиатрични специалности; неосъществените идеи за създаване на национален педиатричен център; недопустимото комерсиализиране на медицинските дейности.
Той призова към въвеждане на специализирани модули на допълнително обучение на ОПЛ в областта на педиатрията; удължаване на обучението по педиатрия за отделните профилни специалности; създаване в страната на детски здравен парк, който да е генератор на идеи за здравна политика по детското здравеопазване; въвеждане на нови финансови механизми, които да стимулират работещите в детското здравеопазване.
(Присъединяваме се към тъжното отбелязване на проф. Пилософ: че единствено в България липсва задължителното продължително обучение. Темата от 25 години е дъвкана от БЛС, както и остойностяването на медицинските дейности, но резултат досега не сме видели.)
За нерешавани с години проблеми говори и проф. Златица Петрова, директор на ИАМО. Тя призова към създаване на нов медицински стандарт за педиатричните интензивни отделения. Отправи интересно предложение и към НЗОК: за създаване на часова КП за спешните състояния в педиатрията. Отбеляза още, че взаимодействието между медицинските кадри и пациентите е непълноценно. Предложи изводите и поуките от допуснатите грешки в педиатричната практика да станат достояние на всички педиатри и ОПЛ в страната, а сложните изводи да се обсъждат.
(Напълно подкрепяме идеите и на проф. Петрова, като сме готови да предоставим страниците на в. “Български лекар” за публикуване на тези изводи и поуки.)
Относно агресията сред деца и родители говори проф. В. Недкова от Плевен. Тя се спря върху подценяването на депресивните състояния, увеличаването на нежеланите бременности и раждания сред непълнолетните, увеличаването на тютюнопуиенето и употребата на алкохол и наркотици в юношеската възраст.
(Докога ще трябва да бием тревога по темата и да предлагаме нашето учебно помагало “Здравна азбука” за разпространение он-лайн в училищата?!)
Десетки бяха докладите и постерите на тази конференция.
С интерес ще очакваме следващата.
До нови срещи, колеги!
