Бавно ми се живее, бавно ми се обича.
Залез да тлее бавно – на нощта да се врича.
Изгрев смутен да се бави, вятърът да не млъква,
а в дрезгавото да светят очите ти – свещи в църква.
Бавно да плуват птици в облаците лениви,
с бавни пръски прибоят лицето ми да умива.
Бавно да ме прегръщаш в бавната, сладка есен.
Думите ми за тебе бавни да са и лесни.
Бавно ми се живее, бавно ми се обича.
Но сърцето ми – бързото, накъде се затича?
Валентина Радинска
