190 години от рождението на Петко Р. Славейков

17 ноември – Ден на дядото

На 17 ноември 1829 г. в гр. Търново е роден Петко Рачов Славейков – един от най-бележитите и симпатични наши възрожденци, поет, публицист, журналист, издател, политик, преводач. Малцина знаят, че той е създател и водач на Либералната партия и че е първият преводач на Библията. Знаят само неговото емблематично, повтаряно по повод и без повод, “Не сме народ, не сме народ, а мърша”, от което впоследствие сам се отрича. Чували са за увлеченията му към жените. И – дотук.

А дядо Славейков е истински народен трибун. Публикува 75 книги, сборник народни пословици, издава вестниците “Гайда”, “Читалище” и “Македония”. Баща е на 8 деца, 6 от които доживяват зряла възраст; сред тях има и министри. Увлича се по красавицата Катерина Стойоглу, племенница на Раковски, с която съжителства 9 години в Цариград и предизвиква буря от негодувание сред многобройните си врагове. Твърди се, че тази обаятелна жена е прототип на Гергана от “Изворът на Белоногата”. Впоследствие Славейков й намира къща в Стара Загора на две преки през своята; естествено, отвреме-навреме прескача и до нея… Известен става и с първите еротични стихотворения у нас, в едно от които, написано през 1862 г., възпява… вижте какво:

“За хубостта на жените

тънки да бъдат тез, трите:

вред по снагата космите,

пръстите казвам, и устни,

секиму драги да кусни.

 

Пълни да бъдат, дебелки,

мекички като къделки

кълките, дебелините,

под колената прасците.

 

Тесни да бъдат, чудесни

пак до три неща известни:

двете ги зема печата,

кръстеца, още устата,

третото, само проумейте,

да го печатам недейте –

то се на песен не казва,

нито на печат показва…”

Ха, сега де…

И, едно признание:

“Мене ма Господ

такъв създаде:

да ви обичам,

о, женски млади!

Тъй си аз мисля,

тъй се надявам, че как ви любя,

не согрешавам.

 

Кат ми прилегне

да са примъкна,

в росни ви пазви

да си побръкна.

Казват, че й смешно,

още и грешно.

Що съм крив ази?

Не ми са мрази

женско ка бъди

и да ма пъди –

аз го обичам,

към него тичам.”

 

Та, по повод 190-годишнината от рождението на този народен поет и човек, предлагам неговата рождена дата 17 ноември да я обявим и припознаем като Ден на Дядото. Става въпрос преди всичко за почит към дядовците, толкова обичани от своите внуци. И, още: за загриженост към здравето и живота на хората от третата възраст.

Старостта е неприятна и тежка – но тя е единственият начин да живееш повече!

За съжаление, българинът е с най-ниската средна продължителност на живота в целия ЕС: едва 71,2 години! При 7-8, дори 9 години повече в останалите страни, най-вече – скандинавските и средиземноморските. Това е непоносимо!

Според Библията праотците ни са живели дълги-предълги години, над 9 столетия: Адам – 930, синът му Сит – 912, внукът му Енос – 905, правнукът Каинан – 910. Защо да не доближим или дори достигнем поне 90?!

Според СЗО човек до 44 години е млад; от 45 до 59 е в зряла възраст, от 60 до 74 – възрастен, от 75 до 89 – старец; над 90 – дълголетник; над 100 – то се знае, столетник. Възприета е и друга класификация на третата възраст: 65-74 години – ранна начална старост; 75-84 – старост; над 85 – късна старост; но всичко това звучи малко тъжно…

Именно с тази цел изпратих послание до нашите наричащи се държавници и политици: нека с тази цел да провеждат целенасочена държавно-демографска политика “Кота-90”. Набелязах и основните моменти: жените да кърмят децата си поне 10-12 месеца; в училищата да бъде въведено задължително обучение по здравна, сексуална и духовна култура, да се пресече предлагането на вредни храни по магизините, да се обособят Домове за възрастни хора, вкл. за старци с увреждания, както и за възстановяване след онкотерапия. Да обявим борба със “7-те здравни гряха”, които си позволих да обособя като намигване към “7-те смъртни гряха”: стресово поведение, тютюнопушене, нерационално хранене – с мазни, пържени, опушени, солени и сладки храни, затлъстяване, обездвижване, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици. Призовах моите сънародници да следват здравословния начин на живот на родопчани – които са най-ведрите, добронамерени и слънчеви хора в България, много се движат и работят, не пържат храните си, а ги пекат или варят. Именно Родопите посочих като най-подходящото място за тези Домове за възрастни хора и за възстановяване след онкотерапия.

Идеята ми за отбелязване на 17 ноември, датата, на която през 1827 г. е роден бъдещият  на дядо Петко Славейков, като Дядов ден, бе приета от почти всички мои приятели във ФБ, които ми писаха, а също и от димитър Христов, гл. секретар на СБП, Атанас Капралов, директор на Нац. музей по литература, ръководството на Военния съюз, акад. Богдан Петрунов и много други.

Това ще бъде повод и за разговори върху типичните за мъжете от “Третата възраст” болести, като хиперплазията и рака на простатната жлеза, ЕД – както се обозначава еректилната дисфункция – неизбежното затруднение в постигането и качеството на ерекцията, основна причина за което са съдовите изменения, атеросклерозата и пр. Но сред тези болести изпъква една наистина страшна, защото е нелечима: Алцхаймер.

Един на всеки 85 души по света, предимно в напреднала възраст, я прихващат. Това прави 7,7 новозаболели по целия свят всяка година. В България се приема, че са общо около 100 000.

100 000 души, предимно бащи и дядовци, в тежест на семействата си!

Слабоумието бива вродено и придобито. Вроденото е: дебил, имбецил, идиот. Разбира се, не тези нещастни хора е имал предвид великият Ботев с яркото си възклицание: “А вий, вий сте идиоти!”…

Придобитото се дължи на съдови изменения – запушване на артериите от атеросклеротични плаки или на невъзвратими биохимични промени в нервната клетка, дължащи се на проникнал в тях чужд белтък; това е Алцхаймер. Съдовите промени могат да се подобрят – чрез спиране на тютюнопушенето, регулиране на кръвното налягане и кръвната захар. Докато при Алцхаймер това е непостижимо.

Признаците на тази ужасна болест започват с неориентираност, обърканост, лесна избухливост, агресивност, забравяне – на улицата, където живее, на имената на най-близките си хора, дори на собственото си име; липса на задръжки – характерно е използването за естествени нужди не на тоалетната, а на хола или спалнята. Животът на околните се превръща в ад: сънят им често е нарушаван от викове, крясъци, немотивирани кавги. Често пъти излезлият навън човек не помни дома си и не може да се прибере. До 4-5 години настъпват изменения и в органите му и той умира. Едва 3% доживяват повече от 10-12 години; сред тях е и бившият президент Рейгън. Нещо повече – в последните 2 години от втория си мандат той не е можел да се съсредоточи върху изказванията си, бъркал имената на сътрудниците си. “Ти кой беше?” – и Сталин е питал членовете на Политбюро в последните си години, но той е имал и тежка хипертония, която не лекувал; тя му докарва и фаталния хеморагичен инсулт.

Хората, в чието семейства има болни от Алцхаймер, са 12 пъти по-предразположени от останалите към тази болест.

Но тя може да бъде и предотвратена!

Както ни съветва най-изявеният специалист в тази област у нас чл.-кор. проф. Лъчезар Трайков, необходими са:

Разходки поне 4 пъти по 1 час седмична;

Консумация на зехтин, ядки, риба;

Засилена умствена дейност, дори решаване на кръстословици;Повече социално кинтакти – разговори и почерпки с приятели, кратки екскурзии.

Родопите, Родопите! Това е най-подходящата среда за всичко това!

Мечтая за учредяване на повече домове за възрастни хора, както и за болни от Алцхаймер там.

Защо не ги използваме?

Comments are closed.