“О, Шипка…
Три деня младите дружини как прохода бранят…
…И днес йощ Балкана, щом буря зафаща
спомня тоз ден бурен,шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век.”
Кой не знае безсмъртното стихотворение на дядо Вазов за най-големия подвиг на руските витязи и българските опълченци, който решава хода на Руско-турската война, освободила ни от турското робство, пардон – присъствие, още веднъж пардон – съжителстване? Учехме го наизуст, рецитирахме го с трептящи от възторг гласчета.
Бях млад лекар в с. Ръжена, Казанлъшко, когато моят пациент и приятел Петко ме заведе с колата си там. Гледах и плаках.
После дойде т. нар. демокрация; заедно с нея – и проклетата глобализация; двете заедно прокудиха децата ни да се скитат немили-клети-недраги по чужбините. Появиха се и новоизлюпените демократи (предимно – деца на активни борци против фашизЪма и капитализЪма), с тяхната “политическа коректност”, дето не дава нещата да се назовават с истинските им имена и идиотския, пагубен неолиберализъм, според който не може да има ценности като “Родина”, “родолюбие”, че дори “майка” и “татко”; всички трябва да сме безродници, консуматори и гласоподаватели, да обичаме само парите и стоките, а, ако е възможно, и да сме от “третия пол”.
Тогава се чу глас от някакъв депутатин от великотърновско (той дори беше и зам.-министЕр), “чието име не ще спомена от страх мойта песен да не оскверня”, който пръв направи скверното предложение на Шипка да издигнем и паметник, или поне паметна плоча, в чест на загиналите там турски аскери. Това било начин да се помирим, да плеснем с ръце и да се прегърнем, и да забравим, че са извършили най-страховитото ни клане – старозагорското, отнело живота на някакви си 14-15 хиляди невинни българи, че са разпаряли коремите на бременните жени и са разнасяли главичките на дечицата, набучени на щикове, че са одирали живи кожите на десетки други жертви и са ги подпалвали, че са изнасилвали момите, преди да ги заколят. Човешко и християнско, значи, било да увековечим тези наши приятели с някакъв паметен знак, редом с опълченците и казаците.
Разрази се малък, срамежлив скандал и нашето момче (да, да, родено от българка майка юнашка и не е депутат от ДПС) забрави за милото си предложение.
Сега плъзна слух (може да е фалшива новина; но обикновено тези фалшиви новини се пускат, за да опипат почвата): че някаква турска фирма, регистрирана в Павел баня, предлагала да полага трогателни грижи за връх Шипка. Ще кажете – че какво лошо има тука, след като ключа от Божи гроб го държи мюсюлманин; щото дотогава католици, протестанти, православни и копти са се карали по братски, по християнски кой има по-голямо право да го съхранява…
Да, ама нашите хора искали още нещо: да им предоставим правото да издигнат въпросния паметен знак за горкичките аскери на Сюлейман Безумни (иначе – Соломон Леви, професор по литература в Сорбоната), че до него – и малка джамия, да се молят правоверните за упокой на техните светли души, затрити от проклетите опълченци и солдати. Видите ли, така направили във Виетнам – позволили там да има гробище на американските войници, дето им ръсеха земята с бомби и им изпепелиха джунглите с напалм, а покрай тях си отидоха, разкъсани или изпепелени, някакви си 2 млн техни сънародници. Ето, пред американското посолство нали се издига огромна паметна плоча за летците на бомбардировачите, свалени от героя Списаревски и другарите му; че и кметицата ни е присъствала на откриването му. Вярно, поубили са някакви си 1300 невинни софиянци, дечица и майките им, ама – какво от това; войната е приключила, забравете, не го споменавайте; днес сме съюзници, бойни другари.
Позволихме на майцепродавците от МОН да изхвърлят стихотворенията на Ботев, Вазов, Чинтулов от христоматиите на децата си.
Ако си замълчим и сега, как ще ги гледаме в очите?! И, значи наистина ще си заслужим упрека, че сме от онези 80% …
