Под това чудесно заглавие колегата д-р Герго Цонков от Мездра, педиатър и ОПЛ издаде поредната си книга с публицистика и белетристика. Познаваме го като ревностен защитник на Истината, публикувал десетки разкази, фейлетони и статии в местния и централен печат. Автор на над 20 книги, с не по-малко великолепни и грабващи заглавия, сред които “Записки на лекаря”, “Дневник на лекаря”, “Жажда за живот”, “Един тъй дълъг ден”, “От жаравата на любовта”, “Това се случи. Спомени на детския лекар”, “Непредвидена любов”, “Де да можеха да говорят” и др. От всички тях блика искрената лекарска Любов – към Живота, Децата и Хората, към Богоравното Изкуство на Лекаря.
Д-р Цонков, чийто 85-год. юбилей предстои да отбележим през м. май т. г. , е родом от врачанското село Галиче. Завършил медицина в София; през по-голямата част от професионалното си поприще е работил като зав. Детско отделение на Общинската болница в Мездра. Оглавявал е ДО и в Ботевград. Понастоящем продължава да работи като ОПЛ, все така – неуморен и всеотдаен!
Ще публикуваме част от статията в книгата му “Вместо благодарност”:
“Главен лекар, специалист по неврология, изпълнява молбата на новозавършил колега да бъде преразпределен от друго място в хирургичното отделение на родния му град. Той обаче припада като наблюдател на първата операция… Шефът му предоставя възможност да си избере друго отделение. Момчето избира неврологичното.
Минават години. Благодетелят вече е пенсионер. Съвсем случайно, отишъл да посети болната си съпруга, която се възстановява след инсулт, забелязва въпросния колега да преглежда пациент. Заявява му, че само малко се е простудил и понечва да го отпрати към дома. Възрастният опитен невролог, извинявайки се, му привлича вниманието към започващ менингит. Вместо да получи разбиране и благодарност за неочакваната полезна консултация, самонадеяният многознайко му отговаря цинично (пред пациента!?): “Я стига бе, чичка. Ти си бита карта.”
И достолепният колега-“чичка-бита карта”, който навремето го е спасил от нежелано разпределение, си замълчава огорчен.
По-късно става известно, че пациентът, на когото “му няма нищо”, е изпратен в инфекциозното отделение именно с менингит.”
Коментар. Всеизвестна истина е, че самонадеяността и горделивостта са най-лошите съветници на лекаря. Навремето и аз, новозавършил, се изсмях високомерно на пенсиониран фелдшер, който бе поставил – и то без преглед! – диагноза на вуйчо ми “бронхопневмония”. А аз вече го бях преслушал и заявих, че му “няма нищо”, също като мездренския фукльо. В този момент дойде баща ми, перкусира вуйчо и посочи: “Тук има пневмоничен участък”… Рьо-графията го доказа…
Споделям тази срамна случка за поука на младите…
