Това са последните думи на гениалния физик Стивън Хокинс, преди да изключи апаратурата, поддържаща живота му. И, още: “Щастлив съм, ако съм дал нещо полезно на хората!”
Близо половин век – прикован на инвалидна количка! Но – с несломим дух, с непрекършена любов към хората.
“Бягайте от Земята, тя става опасна!”, е смисълът на последните му изследвания.
Да бягаме – но къде? На Марс?! Как ще живеем там без кислород, без вода?
И, най-важното – как ще си разделим Червената планета? Защото и там човешката лакомия и алчност, два от 7-те смъртни гряха, няма да имат засищане.
Те ще унищожат Земята и Човечеството.
Хора, осъзнайте се!
И не забравяйте предупрежденията на гениалния Хокинс!
Другият момент, който прави силно впечатление в книгата, е обичта, уважението и признателността на автора към неговите учители-професори: генерала на българската хирургия Коста Стоянов, Владимир Томов, Георги Попов, Иван Василев, чехът Прохазка. Достойните хора не пропускат да благодарят на тези, които са сторили нещо добро за тях.
Трябва да отбележим и тъгата на проф. Червеняков относно пълното затриване на експерименталните бази, където младите хирурзи са се упражнявали и усъвършенствали техниката си върху кучета. Днес сигурно ще се намерят всякакви либерални “зелени” и “природозащитници”, които с удоволствие – особено ако им е платено от чужди фондации – биха се вдигнали на протести, но нали същността на Медицината е да помага на хората?
Да, отдавна вече ги няма и екперименталните бази, и ежеседмичните патосрещи, на които морфолозите разкриваха грешките ни, но пък бяха истинска школа и за младите, и за старите медици. Еспериментите се правят направо върху… самите пациенти; пък който оживее – оживее. Болниците отдавна станаха търговски дружества – няма време за повишаване на квалификацията, пари трябват…
