И пак е втори юни. Докога ли?

Отново отбелязахме паметта и делото на един от българските символи на саможертвата – поета-революционер Ботев.

“Духовният хемоглобин на нацията” – така находчиво го определи издателят-публицист Иван Гранитски на митинг в родния му град Калофер.

Да –но при недостиг на хемоглобин настъпва анемия. Ако тя се проточи дълго време, животът угасва.

Безродниците-соросоиди от МОН изхвърлиха де що има родолюбиви текстове от читанките и христоматиите на децата ни – тревога, относно която бием тревога вече 3 години наред, без да получаваме нито запетайка подкрепа от съответните институции, които, по презумпция, би трябвало най-силно да тръбят по проблема: СБП и Съюза на лекарите-писатели.

Младежите ни панически бягат от Родината си. Демографската катастрофа източва кръвта ни. В забвение, да не кажем – под възбрана! – е Родолюбието. Вече посягат и на семейството, и на най-скъпото ни – децата и внуците ни; педофилите от Брюксел искат да ги изпедерастят (без извинение – това е точната дума). Младите масово не знаят “Аз съм българче”, “Родна реч”, “Тих бял Дунав се вълнува”, “Де е България”. По темата “Истанбулска конвенция” – нито звук, нито стон от БЛС; позорно мълчи (да се чудиш и маеш – защо?) и Националната педиатрична асоциация.

Ботев, Ботев, Войводо наш любим, защо ли трябваше да тръгваш начело на четата, изоставена от избягалия с 1000 златни лири Филип Тотю, без да си пипал пушка през живота си, да наденеш тесните му ботуши и през целия убийствен 3-дневен път, куцукайки от пришките, до твоята Голгота-Околчица към теб и твоите 200 юнаци да се присъедини само едно козлодуйско даскалче, а в Борован и останалите села хората да духват газеничетата и да се спотайват под юрганите при булките си; без дори и чашка вода да ти подадат? А овчарят Димитър Мазната мазно да ти иска пари за агнетата, които изоставяте недоопечени на жаравата, защото отсреща потерята от Враца идва, за да ви избива.

И после в челото ти да се забие куршумът – откъде, и – още по-страшно! – от кого?!

А след Освобождението брат ти Боян да отиде доброволец в Сръбско-българската война и там да падне, като тебе – в битка за България.

А великата българска майка Иванка да се унижава да проси от 4-тото Народно събрание да й възстановят незнайно защо спряната мизерна пенсия от 100 лв; и да получи отказ от депутатите, които дължат свободата и постовете си индеректно и на теб. Защото според тях ти “нехранимайка излезе”. Никола Обретенов (твоят убиец?!) пък сам признава, че, бидейки областен управител на Враца, не е търсил и посочил лобното ти място (макар че най-добре го е знаел именно той), защото… споделял политиката на правителството (на Найчо Цанов, вечния конформист), според която ти си му бил неудобен; макар и мъртъв, ти плашиш нахвърлилите се да забогатяват нови властници, а твоето слово е убийствено-страшно обвинение за тях.

Още някоя и друга годинка, ще отбелязваме 2 юни, Войводо.

После – няма да има кой…

В България ще са останали само бабите.

Comments are closed.