Откри се новата учебна година и в моя любим МУ – Пловдив. Гледах възторжените млади хора и пожелах да ви поздравя с един спомен…
Есента, 1966 г. Не само те, но и много от техните родители не са били родени. Баща ми ме изпраща на гара Ямбол с файтон, да се кача на влака за Вечния град. С един нагънат на денк дюшек, вътре – и юрган. И вика на всеки, когото срещнем (познаваше целия град, лекуваше и възрастните, и децата им) с треперящ от вълнение глас: “В Пловдив отива, студент: лекар ще го правя!!”
Не станах лекар като него и това ще ми тежи до края. Но тя е друга тема.
От първия ден, вместо към аудиториите, ни заведоха на бригада в КК “Витамина” – Кричим. На соцангария. Да им цепим сливите. Едри кюстендилски сливи (е, имаше и по-ситни), за компот. Компотът се изнасяше в братския Съветски съюз. В замяна майка България получаваше танкове Т-34. да брани Варшавския договор и СИВ. Да бъде страж на социализма.
Осигуряваха ни за отмора и кротък сън по един твърд нар, без чаршафи, в някакви вмирисани тавански общежития с по 50 легла. Нощем чувахме как плъховете се гонят и гризят гредите. Също и питателна висококалорична храна, подходяща за дебелариумите на д-р Емилова: закуска – чай със сирене, обед – грах яхния, вечеря – картофена яхния. Всичко това – в отплата на двусменна работа (нощна и дневна), по 12 часа. Забележете: нощна смяна за безплатни помагачи, 18-годишни бригадири, още деца, току-що излезли от пубертета.
Днес никой не кара нашите студенти на бригади, зорко наблюдавани от комсомолски активисти-ченгета, които в отплата на доносите си получаваха право на перманентни сесии, т. е. да се явяват на изпити, когато се подготвят. Само след 6 години тези деца ще получат лекарските си дипломи. Оттам – накъде? Задължителното 3-годишно разпределение отдавна отпадна, пътят им е свободен: към представителствата на чуждестранните фармацевтични фирми или направо – в чужбина? Или в някое от лечебните заведения, подобно на това, за което един пациент пише на своя приятел: “Премного ви благодаря, дето се потрудихте че ма извадихте от болницата, щото ако бех стоял там още няколко дена, истина бех умрел…”
Болницата се е намирала в Белград. Приятелят е войводата Панайот Хитов. Пациентът – Васил Левски.
Но аз пак навлязох в историята.
Прочее, учете се и работете така, че един ден да влезете в нея!
Учете се, мили птички! И после внимавайте къде ще отхвръкнете… На добър час!
