Признавам си, че почти не чета “сухарска” материя, особено пък от икономически, финансов, философски или какъвто и да е друг научен характер. Моята читателска страст са разказите и документалната публицистика; т. нар. “жива реч”, изпълнена с глаголи и епитети, както и историите – предимно истински, а не измислени. Но двутомникът “Речник по мениджмънт” предизвика интереса ми; той особено се усили, когато започнах да го прелиствам. А трудът е обемист и изисква проникновено изчитане и сериозно вникване в текста – интелектуално усилие, което, признавам, не ми се удава никак лесно.
Безспорно, Иван ПЕТРОВСКИ не е нито Арчибалд Кронин, нито историкът акад. Георги Марков. Медицинската ни общественост обаче го познава като впечатляващ изпълнителен директор на УМБАЛ “Александровска” (когато написа и блестяща история на емблематичното над 140-годишно ЛЗ), а понастоящем – скромен инспектор от ИАМО. И в промеждутъците на проверки по сигнали от гневни граждани, недоволни от здравната система, г-н Петровски бавно и полека, тих, невъзмутим, написва цели 2 тома “Речник по мениджмънт”.
Ще кажете: как така е бил изпълнителен директор на Университетска болница, влязла завинаги в историята на медицината, а днес е само инспектор? Ще ви отговоря със стихотворението на Павлина СТОИМЕНОВА:
Подкрепяй сърцето ми, Боже!
Финалът е изпит пореден.
Единствено силният може
да бъде и пръв, и последен.”
Всичко, които добре познаваме г-н Петровски, ще потвърдим единодушно: той никога не може да бъде последен. Когато се запознах с него, чак след няколко срещи и разговори с изненада разбрах, че не е лекар: с толкова медицинско и човеколюбиво око гледаше на нашето здравеопазване и пациентите. При Иван Петровски безразличие и примиренчество към социалните въпроси няма: той винаги реагира с болка на проблемите им. Затова го чувствам близък и колега.
Но да се върнем към новоизлезлия 2-томен речник. Писан е от човек-практик, който успешно и съвестно е управлявал огромно лечебно заведение със стотици души персонал. Представен на абсолютно достъпен език, този труд е безусловно необходим за теорията и практиката на икономисти, организатори и мениджъри (които обичаме да наричаме “управленци”, но понякога действително с кавички), за да имат поне сведение те за над 550 термина и терминологични словосъчетания, изложени в него, за значението на повечето от които досега са имали само въпросителни и неясноти; а, извън съмнение, не са ги дори и чували.
За да не бъда голословен, ще си позволя да цитирам някои от съжденията на самия автор; сами ще прецените колко оригинален, ироничен и самоироничен е неговият блестящ стил, с който ни поднася този иначе сух материал:
# “Думата “компетентен” има две значения – знаещ и овластен. Зависи кое от двете – или и двете! – ще използвате. Но има и друг вариант – да си овластен и незнаещ, което, за съжаление, е масово срещаната комбинация.”;
# “С “Внимание!” заострям вниманието ви към следния термин с оглед на неговото многозначно и често пъти неформално тълкуване. Напр. конкурс за заемане на обявена длъжност. Като знаем как се обявяват и по какви измислени процедури се провеждат, “вниманието” не е излишно.”
Много ми хареса определението, което авторът дава на думата “авторитет”, както и тълкуванията му (с подобни съждения изобилстват и 2-та тома на Речника):
# “Степен на власт, носителят на която може да взема решения, да ги коригира и да ги отменя. Етимологията на думата идва от латинската auctoritas, която буквално означава “произвеждам”, “производство”, “изобретение”, “основание”. От своя страна в корена на латинската дума auctoritas стои auctor, което означава “производител”, “баща”, “родоначалник”, “създател”, “творец”, “изобретател”, “основател”. Може и най-общо да се приеме като общопризнат водещ специалист, корифей в своята област.”
Подобно определение с пълно основание можем да дадем и на автора на 2-та тома “Речник по мениджмънт”.
Но да прелистим още една от общо 820-те му страници (какъв огромен труд, наистина, е положил той!):
# “Квантов мениджмънт”. Писателката Дана Зохар (изучавала е физика, химия и философия) използва постулатите на квантовата физика, за да обоснове ключовите характеристики на мениджмънта на XXI век. Основните му характеристики са: наблягане и съобразяване с несигурността; бърза промяна; непредсказуемост; нейерхаични мрежи; мултифункционални и холистични (интегрирани) начинания; разпръскване на властта в много взаимодействащи си центрове; служителите са партньори и членове на екипи; много гледни точки; различни пътища за постигане на целите; сътрудничество; отзивчиви и гъмкави структури; непряк надзор; смислени услуги и отношения; възходящ проактивен процес.
Специалната и обща теория на относителността на Алберт Айнщайн, квантовата теория, разработена от физиците Макс Планк и Нилс Бор в началото на ХХ век, окончателно изместват и оставят в историята нютоновото виждане за рационалния, механичен, подреден и предвидим свят, затворен между Небето и Земята.”
Не всички от тези 820 страници са написани в подобен научен стил. Ето какви са правилата (според Джудит Глейзър) трябва да се спазват при “р. и.” (“разговорна интелигентност”; това е също нов термин):
# В разговора не използвай личното местоимение “Аз”; # Не слушай само собствения си глас (монолозите са за театъра); # Повече слушай, по-малко говори (логореята не е положително качество); # Гледай човека, с когото разговаряш, в очите; # Не говори назидателно, сякаш пред теб стоят ученици от по-долен клас; # Говори със служителите си, не ги подлагай на разпит; # Питай за неща, които не знаеш и се стреми да извлечеш максимална полза от получената наготово информация; # Не задавай въпроси, на които предварително знаеш отговора; # Не използвай позицията, която имаш, за да унижиш човека пред теб; # В разговора дай предимство на по-възрастния служител, независимо от позицията му; # Чуй мнението и становището на всеки член на групата, с която разговаряш; # Не допускай излагането на позиции и становища да се превърне в говорилня, това е загубено време; # Пресичай навреме всеки опит дискусията да се превърне в арена на клевети и взаимни обвинения; # Приеми чуждото мнение, което се е наложило в хода на дискусията и благодари на този, който го е изказал; # Не си присвоявай чуждите идеи, които си научил в хода на дискусията; # Опитвай се чрез разговорна емпатия да вникнеш в подтекста на това, което искат да ти кажат.”
Без съмнение, тези правила би трябвало да станат достояние на немалко наши държавни ръководители…
Още малко цитати. В раздела “Топлес”-срещи” авторът пише:
# При “бизнес-срещи “очи в очи”, без използване на лаптопи, мобилни телефони, видеоконферентна връзка и др. подобни, голямо влияние оказва невербалният език на тялото, жестовете, мимиките, повтарящите се несъзнателни движения и пози. Срещата на живо все още не може да бъде подменена с виртуалния й аналог.”
“И дано това да не се случи скоро”, е бележката на автора, към която се присъединяваме безусловно. Особено – що се отнася до “повтарящите се несъзнателни движения и пози”…
Да разгледаме и главата “Фактори на успеха”. Според консултантската компания “Макинзи” те са:
# Икономично производство (миминизиране на излишните разходи); # Талантливо ръководство (привличане на висококачествени хора) и # Ефективно ръководство (възнаграждаване на служителите, които постигат поставените цели).
Авторът е цитирал и десетки мисли на знаменити хора. Ще си позволим да препишем някои от тях:
“Ние не учим хората си как да бъдат свестни. Ние просто наемаме свестни хора.” (Леона Хелмсли; “Вземете ми заводите, изгорете ми къщата. Не оставите ли ми хората, аз отново ще изградя своя бизнес.” (Хенри Форд); “Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги – като към цел” (Имануел Кант); “Силата на нашите фирмени марки се корени в нашите хора” (Филип Морис); “Не промените ви съсипват, а – преходът.” (Даниъл Уебстър); “Нито едно добро решение не е взето от човек, седнал зад бюро!” (Ген. Джордж Патън); “Същността на стратегията е да изберете какво да не правите” (Майкъл Портър); “Светът е пълен със съвети. Не достигат решения.” (Кенет Бърджес); “Нищо не е по-опасно от успеха”; “Когато целта не е ясна, пътят е погрешен.” (Балзак)..
Така че – да не даваме повече съвети.
Както се вижда, авторът е положил сериозни усилия, за да напише и обоснове всичките тези 820 страници – без формално да има някаква научна степен или титла и, не по-маловажно: без да си е позволил да си присвои или преразкаже нечия чужда идея (интелектуална кражба, от която лично ние неведнъж сме патили…); именно затова заслужава нашата колегиална почит и искрено признание.
От все сърце му желаем успех!
