Той е винаги в молитвите ми. Вчера беше рожденият му ден и пак редица спомени се натрупаха в главата ми. Той не можеше да се моли за себе си, не можеше да проси. А това ти го знаеш: Седем съдбоносни месеци държаха молбата му в министерството, за да може да го оперира този, който той познаваше ( Финстерер ). Тодор Павлов му продължи живота с една година (оперира го Ополцер наследника на Финстерер) но съдбоносно, закъснял от това бюрократично чакане. Вчера си спомних и терминалната операция (Капитанов), когато той на операционната маса ми държеше ръката и сам с усещане за налични екстрасистолии ме запита: „какво усещаш, уйков“ и му отговорих „екстаситолки но нямат компенсаторна пауза ( бяха в бигимениен ред).
Тотко, пожелавам ти здраве и с твоят непреклонен дух пак дано да имаш възможност да посетиш гроба му и пак да останат някои посрамени. Твоята изява с рожденият ден на Чилов и други трябва да остане в историята на Родопа.
Сърдечни поздрави:
Д.р Илко Шишмаков, Швеция
