Монографията на известния наш микробиолог проф. Енчо Савов, дмн със стряскащото тревожно заглавие “На прага ли сме на постантибиотичния апокалипсис?” (рецензент – националният консултант по микробиология проф. Тодор Кантарджиев, дм, дмн, мзм, директор на НЦЗПБ, носител на най-високото професонално-съсловно звание “Лекар на България”) трябва да стане достояние до възможно най-много терапевти и всички останали специалисти, които предписват антибиотици.
Проф. Енчо Савов е дългогодишен ръководител на Катедрата по военна епидемиология и хигиена и на Лабораторията по микробиология при ВМА. Специализирал е многократно в Институт “Роберт Кох” в Германия, Института по серуми и ваксини във Варшава, Университета “Еразъм” в Ротердам, Медицинския Университет в Лайден, Института по микробиология в Мюнхен, Лабораторията по микробиология в Оейраш.
Монографията е свързана с проучванията на бактериалните инфекциозни болести, молекулярната епидемиология на вътреболничните инфекции, резистентността на патогени към антимикробни лекарствени средства. Нещо повече: монографията е посветена на стратегията за намаляване резистентността на причинителите на инфекции, свързани с медицинското обслужване (т. нар. вътреболнични или нозокомиални).
Както пише в предговора проф. Тодор Кантарджиев: “Читателят трябва да е наясно с два медицински факта: 1. Антибиотиците са най-успешната група лекарства, спасила най-много човешки животи и, 2. Антибиотичната лекарствена резистентност на бактериите е една от най-големите заплахи за здравето на населението в развитите държави. Ако се излекуват всички ракови заболявания в ЕС, средната продължителност на живота ще се увеличи с две години. ако антибиотиците престанат да действат, тя ще намалее с десет години.”
Принос в работата е представянето на ролята на клиничната микробиология като двигател на антибиотичната политика в ЛЗ. Авторът систематизира почти всички новопоявяващи се антибиотици. Придставя и вижданията си за ренесанса на позабравени лекарствени средства като хлорамфеникол с неговия разширен антимикробен спектър (Грам-позитивни, Грам-негативни и анаероби), който – поради ниската си цена; в Медицината вече трайно нахлу Търговията! . бе подлаган на незаслужени атаки по повод силно преувеличените му странични нежелани ефекти, но в момента представлява сериозен резерв за бъдеща клинична употреба.
Проф. Савов разглежда и въпросите със свръхупотреба на антибиотици в животновъдството. Печален факт е, че в ЕС се употребяват с тонове повече антибиотици в селското стопанство, в сравнение с лечението на болните хора. И чрез консумираната храна навлизат в човешкия организъм – какъв по-лесен способ за създаване на резистентност у патогените, което дремят в него?!
Авторът припомня, че през 1928 г. наблюдателният американски микробиолог Александър Флеминг забелязва, че растежът на култура Staphylococcus aureus в паничка на Петри се инхибира там, където тя е замърсена със случайно попаднала плесен. Така медицината се сдобива с най-мощното антимикробно средство.
Пеницилинът и останалите антибиотици обаче се използват по всякакъв повод. Така през 60-те години на миналия век се наблюдава растяща резистентност, която компрометира надеждите на редица лекари, че бактериалните инфекции ще бъдат изкоренени. Това става невъзможно поради способността за бърза адаптация на микроорганизмите към факторите на околната среда, както и неразумното използване на антибиотиците от клиницистите.
Монографията е представена на български и английски, затова е подходяща и за студенти и специалисти от други страни.
В. “БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР” поднася поздравленията си на автора проф. Енчо Савов и рецензента проф. Тодор Кантарджиев за този високостойностен труд-принос към микробиологията и клиниката!
