Първо, да изразя болката си от нелепата смърт на един от малкото независими и свободомислещи журналисти Милен Цветков, Бог да го прости!
Настоявам за това негово убийство да бъдат подведени под отговорност не само прекият извършител-наркоман, но и приятелчетата му, които са се возели в колата-бомба: защото не са го спрели да седне зад волана и фактически са съучастници в убийството! Сигурно и те са били дрогирани, но това не бива да ги оправдава.
Сега: за пандемията.
Човечеството вече категорично ще бъде друго!
Както след Втората световна война.
Общуването между хората ще бъде сдържано, на голямо разстояние, без прегръдки и целувки, без топлота. Всички ще бъдем – и вече дори сме!! – психически обременени: не само с тревожно-депресивен синдром, натрапчивост и мнителност, но и от бедността, която също ще бъде – и вече е! – поголовна. Ще харчим все по-малко за излишни предмети и глезотийки; ще намалим пътуванията и почивките, участието в конференции, конгреси и научни и политически сбирки. Усамотяването ще се превърне в начин на живот!
В тази пандемия има и нещо полезно – това, за което неуравновесената Грета пледираше, но тук е права: по-малко производство и потребление.
Да си припомним Томас МАЛТУС (1768 – 1834), английски богослов, енорийски свещеник в графство Съри, по-късно – професор по съвременна история и политикономия (1805) в Хейлейбърн, издава през 1798 г., т. е. точно преди 222 години, своето знаменито “Есе за законите на населението”, с което се превръща в най-злокобния демограф на планетата. Там този мракобес проповядва своята теория, че населението на земята се увеличава в геометрична прогресия, а средствата за изхранването му – в аритметична; ерго – трябва да бъде контролирано и целенасочено намалявано чрез войни, епидемии, болести, глад, поквара (убийства, предпазване от забременяване и хомосексуализъм).
Нима днес не виждаме осъществяване на неговите принципи?!
Войните никога не са спирали. Епидемиите ни връхлетяват една след друга. Да ги изброим ли накратко? Вариола, морбили, холера, петнист тиф, коремен тиф, ебола, полиомиелит, грип.
Най-запомнящи се са чумните. Първата е описана още от Тукидид (431-430 г. пр. Хр.). Най-прочутата – Юстиниановата (541-544), пренесена от Китай чрез търговски кервани, унищожава 40% от населението на Константинопол (дневно по 5, дори 10 хиляди починали!); тя продължава е, с малки прекъсвания, чак до 750 г.! Причинява неколковековен културен, психотичен и политически упадък на цялото Средиземноморие.
Следващата чумна вълна – “Черната смърт”, започва от 1347 г. в пристанището на италианския град Месина, когато там акостират 12 генуезки кораба от Етиопия със заразени моряци. Градът пламва; изгонват ги; те продължават до Марсилия, където заразяват половината от населението й, с почти 100% смъртност. Опитват се да се спасят в родната Генуа, но жителите й подпалват галерите със стрели-факли и те потъват, заедно с моряците. Донесената от тях чума обаче вече се е разпространила в Италия, Англия, Галия, Рим, обхваща цяла Европа и унищожава 25 млн (40%) от населението й; достига и Балканския полуостров, през 1348 обхваща Търново и силно отслабва българската държава, като е една от основните причини (освен разединението на царството ни) за падането ни под турско робство, а и на унищожаването на Византия, разрушавайки икономиката й. Масовият мор по селата оставя нивите необработени, търговците се страхуват да отворят магазините си, настава всеобщ глад, който отслабва имунната система и се затваря порочният кръг.
Тогава историкът Схоластик пише в книгата си “Църковна история”: “Цялата търговия замря. Всички земеделци оставиха своите сечива.” Той забелязва още: “Някои умират само поради това, че са се виждали и хранели с болните, други – само от докосването до тях, а има и такива, които – без значение, че живеят с болен и се докосват не само до заразени, а и до умрели, си оставаха съвършено здрави.”
Ето какви сходства – епидемиологични и икономически – намирам на чумата с коронавируса!
Чума има у нас и през 1855 г., когато опустошава Родопите. На тази тема е прочувственият разказ на Йордан Йовков “През чумавото”, в сборника му “Старопланински легенди”.
Чумата се причинява не от вирус, а от бацил – Йерсиния пестис и се разпространява по най-разнообразни начини: въздушно-капков (при кашляне); през устата (приемане на вода и храна, замърсени от черни плъхове); чрез ухапване от бълхи, които се пренасят от тях, инкубационният й период понякога е дори само с 2-3 часа и често протича фудроянтно (мълниеносно), завършващо фатално. Още се среща в степите на Азия.
“Бягайте от мен като от чумав”, е известна нашенска поговорка. Днес, а и десетки години занапред, тя ще звучи перифразирано: “Бягат от мен като от коронавирус”. Популярното проклятие “Чумата да те тръшне” ще се замени с “Короната да те удари!”.
Намирам, че Националният оперативен щаб действат правилно и далновидно и се справят забележително, само дето трябва да наблягат повече на позитивните сигнали, тъй като негативните депримират хората, влияят на психиката, могат да доведат до тревожно-депресивен синдром, а оттам – до опити за самоубийства, отпадане на имунните сили, чувство за обреченост и безизходност. Трябва непрекъснато да се подчертава, че коронавирусът не е чума, нито на ебола с тяхната близо 100%-смъртност; че 80% от заразените с него хора нямат никаква или съвсем слаба симптоматика и го изкарват буквално на крак, дори и без да знаят, че го носят в себе си.
Медиите вече предозират: почти ежеминутно се говори само за този вирус, сякаш всички ние непременно, неизбежно ще бъдем поразени и ще умрем от него.
Дългата изолация вкъщи води до обездвижване и затлъстяване, тя също ги понижава. Лишаваме се от животворното Слънце – неговите лъчи ни донасят вит. Д, като стимулират кожата ни да го продуцира и унищожават вирусите по нея, вкл. и корона-вируса. Недоумявам защо парковете – вкл. Витоша! – са затворени, а пейките – демонтирани. Нима ние нямаме необходимото самосъзнание и дисциплина да не сядаме на тях повече от двама и да спазваме физическо разстояние? Вярвам, че ще ги отворят, както е в Германия.
И още нещо, много обезпокояващо. Хората вече ги е страх не само да си покажат носа навън, но и да отидат при лекар; виждате, че лечебните заведения – ДКЦ (поликлиниките) и болниците са празни; така ще се изпусне диагностицирането и лечението на множество болести, те ще се обострят или хронифицират и ще дадат много по-висока от обичайната смъртност. Нека не забравяме, че България е на последно място по средна продължителност на живота и на първо в ЕС по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови и онкологични заболявания!! От коронавируса са починали към 40 българи. Да, но от сърдечно-съдови заболявания (инфаркт, инсулт, хипертония, атеросклероза) умират 75 000; от ракови заболявания – 17-18 000, от белодробни – 4000; от самоубийства и при катастрофи – по 700-800, дори 900 годишно. Тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол също са много по-честа причина за смърт, отколкото коронавирусът. Само за него ли ще говорим и ще бием тревога? А защо за тях си мълчим?
В битката с коронавируса трябва да се включва и Духът! Той е доказано неотменимо и мощно профилактично и лечебно средство. Още Пирогов е забелязал, че раните на войниците от победилата армия оздравяват два пъти по-бързо, отколкото на победените. “И волята е лекарство” е заглавието на една моя книга, излязла още преди 40 години. и това не е празен лозунг. Забелязвал съм го у много мои пациенти: една и съща болест протича различно при всеки човек: много по-бързо и успешно при веселия, с висок дух и настроение и много по-бавно, затегнато и дори фатално – при унилия, предал се, безволев пациент.
Трябва да се изтъква, че вече имаме десетки оздравели от коронавируса! Най-доброто място за възстановяването на преболедувалите от него(както и след химио- и лъче-терапия на онкоболните – а те са над 370 000 у нас!) са Родопите, където има множество селски хотелчета, въздухът е отрицателно-йонизиран и гони малигнезиращите свободни радикали, киселото мляко е подквасено с бацилус булгарикус, там има най-малко мъгливи и най-много слънчеви дни и живеят най-ведрите и слънчеви хора в България. Препоръчвам Родопите на всички българи – за укрепване на здравето, за профилактика и възстановяване от преболедуване.
Девизът на моя Клуб “Родопско здраве” е:
“Любов, Движение, Радост!”
Никак не е трудно да се спазва, дори и пари не трябват – само разбиране и желание.
Поздравявам решението на Тръмп да спре финансирането на СЗО, която престъпно заблуди цялото човечество и като че ли преднамерено не го предупреди за опасността и провали борбата с нея. По начало ООН също се превърна във негов враг, насърчавайки нелегалната миграция и Истанбулската конвенция, насочена срещу “стереотипните роли” на мъжа и жената и семейството и насърчаваща нацистко-еничарското отнемането на деца от родителите им.
Нещичко и от мен, като скромен вклад, поне в моралната борба с вируса.
Учредих ново Отличие – за човеколюбие и висок морал “Д-р Стефан Черкезов”, одобрено от Централната комисия по професионална етика на БЛС, на която съм член и от БЧК; ще го връчваме съвместно на проявили се лекари и сестри след като епидемията стихне.
Изпратих он-лайн текстовете на 3 мои книги на Родопския драматичен театър “Николай Хайтов” в любимия ми Смолян: “За сърцата, що се любят” (лекарски разкази за връзката между Любовта и Смъртта и Любовта и Раздялата), “Небесното избухване (любовна и сексуална култура за млади и стари)” и “Нежната жена” (за женското здраве).
Директорът на театъра, моят приятел Румен Бечев, ме увери, че той и актьорите му ще ги четат на сайта им, за да забавляват смолянчани, на които, макар и ямболлия, се чувствам земляк, тъй като съм почетен жител на две смолянски села – на Могилица, което обявих за “Център на българското здраве”, тъй като в него живеят най-много дълголетници у нас, и на Славейно, което пък обявих за “Свещено място на българската медицина”, тъй като оттам са произлезли 80 лекари и там се намира единствената Къща-музей на лекар у нас – на знаменития клиницист-енциклопедист проф. Константин Чилов; там вече 21 години ежегодно провеждаме и посветените на него “Чилови дни”.
Обещах на Румен Бечев и първо на него да пратя новата си книга, която завършвам – “Весел лекарски Декамерон”, като реплика на “Декамерон”/1353 г. на Бокачо – защото съм убеден, че в тези мрачни времена ни е нужен повече смях, хумор и сатира. Отсега има голям интерес към нея от страна на хилядите ми приятели във ФБ. Тя може лесно да бъде драматизирана.
Ще я издаде Валери Караджинов, който преди два месеца пусна новата ми книга – “Тежко болни водиха войната”, която бързо започна да се стопява по книжарниците, но… извънредното положение ги затвори.
Накратко, сюжетът на “Весел лекарски Декамерон” включва двама лекари и една м. с., които по примера на 7-те младежи и 3-те девойки на Бокачо, избягали от чумната епидемия във Флоренция, се усамотяват в една запустяла партийна резиденция, за да си разказват смешни любовни истории и лекарски вицове, които, както знаете, са твърде пиперлии.
Повтарям: нека има смях в тези толкова мрачни и тягостни времена!
И – “Духът да е най-горе!”, както казваше непрежалимият Марко Семов.
