Този надпис е закачил на гърба си един от протестиращите пред Президентството младежи. Снимката обиколи социалните мрежи и предизвика взрив от надсмешки: за какво, всъщност, е отишъл там: да иска оставката на Премиера или да се сближи с някоя девойка?
Чакайте, чакайте. Да не бързаме с ироничните подмятания и упреците: омръзнало му е да е самотен и да мастурбира; иска топли момини устни…
Нека да помислим.
Всички сме били юноши; знаем как “бушуват хормоните”; никой досега не е успял да смачка Природата. Освен това, да не забравяме принудителната всенародна карантина, допълнително допринесла за Отчуждението.
Положението “Момъкът си търси либе” е описано в безброй народни песни. Нима ще се забавляваме с народопсихологията ни?
Не е отишъл да хвърля бомбички и димки; политиката вероятно не го интересува, нито разбира гнусните й подмолия.
Отишъл е за Любов.
А пред Любовта всички трябва да застанем мирно и да я уважаваме.
“Злоба има за всички.
Любовта не достига”, завършва едно от стихотворенията си Георги Константинов.
Да, направо е на изчезване. Отнесена е от омразата и нетърпимостта към другия, към различния, от неистовата, ненаситна алчност за власт (което значи – за пари, повече пари).
Та нима повечето от нас, без да го показват, не са смазани и уморени от нищетата (на Духа и в своите чекмеджета), не жадуват за Любов?
Братя българи,
Дайте ЗАЕДНО да я търсим.
ЛЮБОВТА, без която не можем…
