Всички ние сме, уви, временни гости на Майката-Земя. В един незнаен, отреден от Бога само за нас ден, ще дойде Смъртта и ще ни отведе в Небесата. Тя е за всички, които са се родили, защото трябва да сторят място на идващите след тях именно чрез Нея; това е цената, която ще трябва да платим, задето сме дошли на този прекрасен Бял Свят; неизбежна присъда от Създателя, издадена с първото изплакване, без право на обжалване; но и утвърждаване на Живота; иначе той ще спре.
Бидейки няколко години лекар в най-тежкото вътрешно отделение на ямболската болница – кардиологичното, а и на някои от дежурствата ми по “Бърза помощ” неведнъж съм наблюдавал как идва – яростно опитвайки се да го забавя! – последният житейски миг, как угасващият човек отронва Последното Издихание. Най-страшното ставаше с очите му: веднага се изцъкляха, побеляваха, за секунди заприличваха на стъклени. За мен нямаше по-сигурни методи за установяване на Небитието – нито слушалка, нито пулс, нито кардиограма – от “остъкляването” на очите.
Случаят със 72-годишния мъртвец от Сливен – мръднал с клепачи и ръка, внезапно “оживял”, когато в погребалната фирма са го полагали в ковчега, разтърси цяла България и стана цяла сензация, повод за иронични забележки в социалните мрежи. Не бих правил съпоставки със сиромах Лазар, да не говорим за Христос; това би било кощунствено. Тази невероятна трагикомедия, достойна за перото на Шекспир, буди много повече поводи не за присмех, а за тъжни размисли; ще ги изрека смело – за задълженията на Лекаря.
На първо място – професионални: толкова ли е трудно на екипа на “Спешна помощ” да установи смърт? Прекратяването на жизнените процеси в организма започва от най-висшето творение на Майката-Природа – кората на главния мозък. Минути или часове преди агонията човек изпада в т. нар. “термична пауза”. Мускулите му се втърдяват, парализират се сфинктерите на правото черво и уретрата с всичките физиологични последици (изпускане); температурата на тялото се понижава с 1-2 градуса. Започва мъчителната света Агония! Дишането зачестява и изведнъж спира; после привидно се възстановява, но това фактически са повърхностни, слаби, прилични повече на прощални вдъхвания, изтръгвани от необичайно напрегнатите вратни мускули. Зениците се разширяват, роговицата на очите потъмнява и те се изцъклят. Лицето побледнява и постепенно по него пробягват синкави петна, нанасяни с четката на безжалостната, нетърпелива Смърт, докато съвсем посинее. Носът се изостря – един не по-малко жесток и характерен щрих. И, ето го Мига! Гърч разтърсва гаснещото тяло – като от екзекуторския електрически стол, на който Животът ни е поставил от първия ни миг. Спира най-после неуморимият верен работник – сърцето. Кратка, немощна, спряла между зъбите последна въздишка – и престава да се разгъва белият дроб. Заедно с нея е отлетяла и Душата, която всички религии смятат за вечна – къде: да се рее в Небесата, да се всели в друго същество? Никой още не знае, защото няма върнал се от Там.
В случая този човек е живял самотен, тъй като децата му са в чужбина. Обезпокоен, задето не си вдига телефона, един приятел отива да го търси в апартамента, но никой не отваря. С полиция разбиват вратата и намират стопанина безжизнено проснат на пода. Пристигналият екип установява смъртта. Не е ясно как. Сигурно са бързали за други адреси. Или са се страхували да докоснат тялото от страх пред проклетия КОВИД-19. Може би и именно него са вписали като причина за смърт.
По телефона съобщават на общопрактикуващия лекар и той веднага с лека ръка пише смъртния акт.
Стоп!! Да повторим: Смъртен акт. Това не е проста работа, някаква обикновена суха справка, надраскана с чиновническа ръка; това е последният документ на човешкия Живот, свидетелство за неговия Край; издаването му е лекарска свръхотговорност! Никога не съм си позволявал да укорявам колега, но в случая той се е предоверил – за смърт!! – абсолютна безотговорност, граничеща дори с прословутото престъпление “професионална самонадеяност”. Откъде може да е сигурен, че не става въпрос за насилствено предизвикана смърт? Безусловно е задължен веднага, без никакво забавяне, да отиде на място и да се увери: първо – че човекът наистина е починал и, второ, че няма външни белези на насилие; ако има и най-малките съмнения, трябва да извика съдебен лекар.
И други задължения има, както всички общопрактикуващи лекари, наричани с грозното небългарско прозвище “джи-пи”: да посещава болни самотни хора. Вярно – колегите все повече избягват личните съприкосновения с пациентите си от разбираемия страх от заразяване; но нали това са рисковете на професията – всеки кандидат-студент по медицина трябва да е запознат с тях. Тя съвсем не означава само гъделичкащото самочувствието обръщение “докторе”, а и непрекъснато напрежение, нощни дежурства, безсъние, преизтощение, непрекъснато обучение, изнурителни специализации, чести пререкания и дрязги с капризни и неблагодарни пациенти, възможни заразявания от болестите им, плюс (за България) – и унизително заплащане! Тук трябва да добавя – и задължения.
Идвам си на думата за второто от тях, освен професионалната квалификация и отговорност, без което придобилият диплома по медицина не е Лекар: Душата. Всъщност, Тя не е задължение, а призвание; или я имаш, или я нямаш. Вродена е, но може и да бъде придобита чрез внушение (личен пример от учителя или преподаване). Душата на Хипократ, на Гален, на Парацелз, на първия ни професор по медицина Васил Моллов, на основоположника на съвременната хирургия проф. Параскев Стоянов, на пловдивския професор Богоя Юруков, на емблематичния проф. Константин Чилов, на харизматичния човеколюбец акад. Чудомир Начев. Чували ли са за тях студентите, младите лекари? Познават ли живота и делото им? Или са заети предимно с усвояването на клиничните пътеки?
И механичното чиновническо, като от робот, изписване на смъртен акт…
За да го издадеш, трябва не само квалификация, но, колкото и странно да звучи в днешното ни меркантилно време: Душа. Да – именно Душа: за да посрещнеш или установиш Смъртта, която е за всички нас.
Но какво друго означава най-великата професия, освен, на първо място и преди всичко останало – Душа?!
Или Тя вече е безвъзвратно отлетяла от Търговията, нахлула с кални ботуши в Нея и Храма на Медицината?
Докторе????
