У нас, особено по върховете, думите дарба и талант почти нямат значение. Позната ни е системата: лесно издигане по партийна, мафиотска или помазваческа линия. И освен заклеймяваната /само на думи/ финансова корупция у нас, протежираната кариера на бездарни персони в държавата ни е също вид корупция. На повечето такива персони им казват, твърде нежно според мен, „калинки”, но знаем, че има и по-едри такива хвъркати по всички обществени етажи. Всъщност далаверният паричен грабеж и съмнителната активност на некадърника често са две страни на една и съща монета.
Ще се изразя доста силно, но правдиво: бездарникът е престъпник. Той заслужава толкова години затвор, колкото години е заемал мястото на можещ човек в управленската стълбица. Когато е некадърствал с години там, той е причинявал безброй големи и малки поразии на обществото. Ако е бил полезен с нещо, бил е щедро полезен само на себе си. А най-голямата вина на родното бездарие е това, че прогони стотици хиляди млади и талантливи хора да търсят своето осъществяване в чужбина.
Да, щях да забравя още една характерна подробност – бездарникът се отличава със силна претенция да бъде похвален. И много обича да колекционира почетни титли и награди: ведомствени и междуведомствени, държавни и междудържавни.
И най-често тези самоорганизирани награди са димки, скрили едно или друго некадърно негово дело. Или прикриват цялата негова същност. Едва ли един бездарник ще разбере, например, такова лично мото: „По-добре да питат защо не си награден, отколкото – защо си награден.” Такова мислене за него е недостижимо.
Защото неговото бездарие е тъмна смес от комплекс за малоценност и мания за величие.
Защото наистина бездарникът на власт е най-обикновен престъпник.
