Сполетя ме тежка беда. Съвсем неочаквано се оказа, че майка ми е заболяла тежко- има рак на стомаха с разсейки .Не си правех илюзия за трагичния изход, който я очаква, въпреки извършената ѝ операция в окръжната болница: „д-р Рачо Ангелов” гр. София, след което беше преведена в нашата болница гр.Мездра, за да мога по-непосредствено и системно да се грижа за нея като син и лекар. Така и близките ми щяха да бъдат по-спокойни.
Колко можеха да са спокойни се виждаше и от това, че всяка седмица идваха, кога по един, кога по два пъти в седмицата , на свиждане. .И тяхното свиждане имаше такъв характер, каквото е при случаите, когато скоро ще се разделят завинаги с най-близък. И тъкмо тогава Главния лекар д-р Гонков ми съобщи, че има заповед от отдел „Народно здраве” да замина от утре в три месечна командировка за град Кнежа за завеждащ детското отделение, тъй като титулярката д-р Микинска е заболяла внезапно, тежко и ще отсъства продължително време ..
-Толкоз ли няма друг педиатър в окрага-от окръжното детско отделение, от Бяла Слятеня, от Оряхова, ами на мен са се спрели? За мен е невъзможно, трябва да се грижа за майка си-споделих искрено с Главния лекар във връзка с неочакваната ми командировка.
-И да има, и да няма друг педиатър, на теб са се спрели-каза Главния лекар и продължи: -Колкото до майка ти-и в Кнежа има болница. Товариш я на една линейка и двамата-в Кнежа!
Беше нечовешко и жестоко. Да тръгна да оспорвам командировката- беше съвсем естествено и логично. Но не разполагах с време, а и не исках да се поставям в положението на недисциплиниран. Отново отидох при Главния лекар.
-И домашните ми ще се тревожат, като не могат да са в течение на заболяването на майка ми. А в Кнежа трябва да си търся и квартира.
– Заповедта си е заповед. Колкото до квартира-толкоз, ще се намери една стая да останеш в болницата.
– Да остана за три месеца в болницата?!
-Защо, след работното си време не си ли непрекъснато и тук, в нашата болницата при майка си?
Беше невъзможно да разчитам на разбиране и съчувствие от Главния лекар. Трябваше да подготвя майка си за командировката ми.
-Ами ще ще отидем- отговори тя примирено. И ме ”успокои”:-Подчини се като ти нареждат. За мен не се притеснявай. Аз я живея един-два месеца, я не.
И ние заминахме. Малко е да кажа, че кои как научиха за тази моя странна командировка с умиращата ми майка в линейката, доста се учудваха. Не се прие благосклонно и от близките ми. А за неудобствата ми през време на командировката ми и денонощното пребиваване в болницат не е нужно да разказвам, всеки непредубеден може да си представи.
Когато по-късно д-р Христов, началник на отдел „Народно здраве” ме видя с черна лента на ревера много се изненада когато му разказах какво се е случило.
-Ако, знаех в никакъв случай нямаше да те командировам при това положение.-И ми разказа как е станало. Случайно говорили в Отдела пред Главния лекар, че ще се наложи незабавно да бъде командирован педиатър в Кнежа. За мен въобще не е мислено.
-Командировайте д-р Цонков-настоял нашия Главен лекар.
-Дали колегата няма да има нещо против?- поинтересувал се д-р Христов.
-Ще отиде-уверил го Главния ни лекар. И д-р Христов приел..
-Направих го като израз на доверие към теб и към вашата болнвица-каза д-р Христов и ми се извини. Помълча и каза: ”И вашия Главен лекар как е могъл…Не му отговорих.
