На 11 ноември 1918 г. в 11 часът е спрян огънят по фронтовете на Първата световна война. След 4 години взаимно изтребление и над 10 млн жертви по бойните полета и в окопите, от куршуми, снаряди, шрапнели, болести. За двегодишното си участие, в напразен, облян в кръв стремеж да постигнем обединение на земите и народа си, ние даваме 150 000 убити. Следва проклетият Ньойски договор, който още орязва територията ни, но ни и с излаз към Бяло море, който коварните гърци така и не ни дават вече 100 години.
Ще цитираме разтърсващото стихотворение на блестящия български поет Георги Константинов:
Балада за низшите чинове
Те не знаеха френски. Не танцуваха полка.
Бяха слушали само тръбата на полка.
И не бяха облечени в празнични кители.
Даже чаша шампанско не бяха опитвали.
С преброени сухари в окопа закусваха.
И със мокри шинели в атака се впускаха –
неизвестни, безбройни, от Бога забравени,
те вървяха след свойте майори прославени,
за да свършат на подвига черната работа.
Те не търсеха славата. Искаха правдата.
И за тях не достигаха златните ордени.
А оловни куршуми посрещаха храбро те.
И потъваха в ниви и храсти къпинови –
към смъртта се издигаха низшите чинове.
И макар че не бяха от знатни фамилии,
най-високи са техните братски могили.
Поклон!
