С новелата „Зарко“, завършва сборникът „Среднощен етюд за стари глупаци“, издаден в Германия в превод на Румяна Захариева в началото на тази година.
ЗАРКО
– Зарко! Зарко! – тревожен глас разкъса тишината.
Сепнах се и се ослушах. Гласът отново прозвуча – напрегнат, истеричен:
– Зарко…
По калдъръма пробягаха ситни стъпки. Вятърът връхлетя откъм брега, извънтя в стъклото и изду пердето.
Излязох на балкона. Гъсти облаци пълзяха по небето, през натежалите им от мрак тела прозираше луната, в далечината чернееше морето. Смокинята в двора поклащаше широките си клони и разиграваше неспокойни сенки по земята. Вятърът ме обля с хлад и заглуши забързаните стъпки.
Прибрах се и легнах, но не можах да заспя – в стаята кънтеше уплашеният глас, пред очите ми се гънеше морето и лунната пътека, която го разделяше на две. Гласът, името „Зарко”, облаците, набразденото море и кръглата луна ми напомняха нещо мечтано и забравено, едновременно привлекателно и страшно и поради това желано – като любов, като ласка, като целувка…, нещо, пропуснато завинаги… Напрегнах се да си спомня, последните думи се разляха пред очите ми, мисълта ми изтъня и в следващия миг заспах…
Събудих се късно. Спомних си разтревожения среднощен глас, помислих, че съм сънувал и го забравих. Опитах се да пиша, нищо не се получи – разсейваше ме мисълта за наемателката от долния етаж. Засякох я като пристигнах, след това още няколко пъти, като се връщаше от плажа – стройна, кестенява, с равномерен плътен тен, изрязан бански и нежна бенка над лявата гърда. Сигурно посещава нудистки плаж – помислих си и ме прониза похотлива тръпка. Винаги бе сама – съсредоточена, отсъстваща, вглъбена. Кимваше за поздрав и, без да ме поглежда, влизаше в стаята си и заключваше вратата. Деликатността и притеснението да не ме помисли за натрапник ме възпираха да я заговоря вече пети ден. След два-три дни ще си тръгне и няма да видя повече стройната й фигура, кестенявата й коса, плътният й равномерен тен и съблазнителната бенка над гърдата – мислех си с неприязън към вродената си свенливост и комплексарска неувереност, докато гледах неизписания лист.
/откъс/
Проф. д-р Златомир Коларов
