Отдавна, още в книгата “Болестите и сексът на държавниците”, съм предлагал кандидатите за депутати и кметове да заявяват освен финансовото си състояние, също и здравословното, както и сексуалната си ориентация. Малък пример с кандидат-кметовете на две родопски села: предварително заявиха на съселяните си, че имат, съответно, диабет и извършена операция по повод раково заболяване. И хората си ги избраха, въпреки това. Но така правят по цяла Европа. Знаете – кметове на Берлин, Париж и други големи градове /също – и в САЩ/ не скриха, че са хомосексуалисти – и ги избраха, какво пречи това на програмите и почтеността им? Но пък лишиха враговете си от нападки и обвинения в зависимост.
Конкретно не мога да определя дали и какви болести имат тези хора или който и да е от новите депутати, пък и да знам, нямам право – съгласно Етичния кодекс на лекаря – да ги оповестявам без тяхно съгласие. За Бойко е ясно: свръхтегло, огромна коремна обиколка, изразен метаболитен синдром: задължителна обосновка за хипертония, повишен холестерол и кръвна захар, за артрозата /шиповете/ да не говорим.
Нарцисизмът /самовлюбеността и самочувствието/ са силно изразени у преобладаващия брой стари и нови депутати. Така избиват комплексите от ниската си подготвеност да бъдат държавници. Най-отчетливо обаче виждам алчността за власт; а тя означава пари, освен това е и афродизиак /по признанието на Кисинджър/. Именно сексът ми идва наум винаги, когато видя в пленарната зала някоя засукана млада хубавица с еротично излъчване на компаньонка или дори жрица от Дунав мост. Хайде, оборете ме: кога е успяла да се наложи в своята партия, с какви дейности, с какви идеи? Тези мадами никога не вземат думата от трибуната, не предлагат някой проектозакон. Всъщност, една бивша Миска с наклонности към чашката /за щастие, нейната партия-носител не влезе в Парламента/ заяви един свой “отдавна готов” проектозакон; ще се изненадате ли за какво – за проституцията. Правилно, всеки трябва да работи това, от което разбира…
Абсолютно съм убеден, че поне 90% от кандидатите са се втурнали в надпреварата водени не от някакви патриотични чувства към народа и Отечеството, а от алчността – за бързо и забогатяване. Политиката стана, уви, най-лесният и сигурин начин за трупане на лични доходи. Алчността е един от Седемте смъртни гряха, обособени от Папа Григорий Велики през 590 г.: гордост, гняв, леност, завист, алчност, лакомия, похот. Знаят ли ги нашите държавници, избягват ли ги?
