Всяко прекалено нещо става досадно – това би трябвало да е сред принципите на журналистиката. Но непрекъснатото навиране в очите и слуха на обществото на едно работно заседание, разкрепостено, както се полага между колеги, и – най-важното – записано и изнесено подло и конспиративно, вече преминава всякакви граници.
Действително, някои изтървани фрази смущават с липсата на съпричастие към изгарящата майчина мъка, и те не подобават да бъдат произнасяни от лекар. Но що за морал има в ненаситното им кълване и приповтаряне (в предаването на Сашо Диков/23 февруари)? Да дълбаеш в тях пак и пак, и търсиш кой ги е изрекъл, че и да имаш наглостта да ги обобщаваш и прехвърляш спрямо всички пироговци – това ли е същността на журналистиката? Прилича на воайорство, а то си е перверзия, в случая – съвсем не безобидна. Защото с наслаждение да манипулираш обществото, че всички лекари са “убийци в бели престилки” (с нищо незаслужения епитет, лепнат им преди половин век от Георги Джагаров) е дело мерзко и недостойно за истинския журналист.
Пироговци, които всеки ден връщат здравето и спасяват живота на десетки българи, често пъти – за сметка на своето собствено здраве и живот (за сведение на ровичкащите Ахчиева и Диков над 20 са хирурзите, починали от пренапрежение непосредствено след извършване на тежки спешни животоспасяващи операции), не заслужават подобно презрително отношение.
Непротивоконституциоснователствувайте! – гласи най-дългото и прастаро българско правило. Но тези чудещи се с какво да направят впечатление журналисти го нарушават. Не знаят ли, че Конституцията забранява записването и фотографирането без знанието и съгласието на подслушваните хора? И че изнасянето на изпуснати фрази също е нарушение на върховния ни закон и представлява не само аморално, но и грозно, долно, махленско деяние. Защо падат толкова ниско?
Хайде да сложим скрити микрофони и камери в домовете на блюстителите на разследващата журналистика и да се наслаждаваме на чутото; сигурно ще падне голям смях.
Повече от ужасно е кончината на едно нещастно дете (и то – преди цели 10 месеца) отново да се изкарва на бял свят и да се размахва като политически повод за искане оставката на директора. Нашите огромни съболезнования към майката, но не усеща ли, че с мъката ѝ явно се спекулира от жадни за сензация журналисти?
И, още нещо, Ахчиева: не ви е работа да съветвате и подканвате Централната или Столичната Етична комисии да Ви дават отговор кога ще се събират на заседания и какво да обсъждат на тях, защото те са закрити дори и за УС на БЛС. Да, за съжаление, се срещат неприемливи прояви на бездушие, високомерие, отчуждение, липса на съпричастие и внимание от страна на някои лекари. Но това си е наш вътрешен проблем, който ще си го решаваме помежду си.
Ще предложа на Централната и на Столичната комисии по професионална етика да не Ви се молят за тази дискета със записа на неизвестния Юда, която така победоносно размахвахте пред опуления Диков; не ни е необходимо и под достойнството ни е да се ровичкаме в нея.
Ще им предложа, също, да поискаме от ректорите на Медицинските Университети в страната да въведат задължително обучение по духовност, етика и съсловна памет още от първи курс.
Но няма да влезем във Вашия сценарий, Ахчиева, и да играем Вашата игра.
И престанете с махленските си клюки – не подобават на разследващ журналист.
