Какво ли всъщност ни е нужно
в живота, кратък като миг?
Две сплетени съдби задружно,
сърце горищо, светъл лик,
ръка, подадена любящо,
две верни парещи очи.
Следа по пътя да оставим
тъй, както слънцето – лъчи.
Татяна Михайлова
Песен за жената
Жена! Най-сладък дар на боговете!
Дъхът на твойте погледи опива.
Сърцето ми се в тръпна болка свива,
кога плътта – плътта ти предусети.
Очите ти ласкаят и шептят,
от устните ти – алени пожари
лукави благовония лъхтят.
Целувката ти ненаситно пари.
Веднъж ли, голо и заруменяло,
прегръщах твойто малко, светло тяло!
Немирната ти гръд трепти под мене,
гласът ти в жадена притома стене,
бесней кръвта ми в паметна игра.
Жена, жена! – и тия знойни нощи…
Уви! Ти никога не ме разбра!
Димитър Подвързачов
…Жал ми е само за всичко пропуснато,
за необраните в детството лешници,
за думите, приковани на устните,
за хората, които тъй и не срещнах.
Прекрачвам превала на воята есен.
Първият лист от дървото ми хвръкна.
Какво пък – има и залези весели,
преди съвсем да се мръкне…
Станка Пенчева
