Когато възстановявахме БЛС през 1990 г., речовитият д-р Димитър Игнатов шумно се кълнеше, че организацията ще осигури саморегулиране на съсловието. В смисъл: ще бди за недопускане на извращения в отнощенията лекар – лекар и лекар-пациент и ще налага строги санкции на провинилите се, за поука и назидание на останалите колеги и за издигане авторитета на гилдията.
Вече втори мандат съм член на Централната Комисия по професионална етика и все не мога да разбера какъв е прагматичният смисъл от съществуването ѝ. Защото Законът за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, както и Етичният кодекс са ѝ вързали ръцете. Тя не можа да отсъжда кой крив, кой прав. Не става въпрос да играе ролята на трибунал. Но няма права да отнема лекарска практика за определен период (месец, два, шест, година), дори и да заклеймява при недопустими с моралните норми провинения. Принудена е да играе ролата на волейболист: всяка жалба се препраща към съответната колегия, на чиято територия се е случила.
Прим. ако сигналът или оплакването идва от Ямбол, Централната Комисия го адресира до Регионалната комисия от тази област. Интересно, как местните лекари ще накажат свой колега, с когото работят заедно – минават визитации, дават дежурства, ако щете – си пият кафето? Естествено, няма как да стане. Но това препращане може да свърши всяка чиновничка в Централата, защо е нужно да се разглежда от членовете на Комисията, някои от които пътуват за заседанието от другия край на България – губят време и пациенти (т. е. пари), харчат съсловни средства за командировки, пътуват в дъжд, пек, сняг?
Още в първия мандат настояваме за промени и допълнения в Устава и Кодекса, пък ако щете – и в Закона за съсловните организации (при намиране на добро лоби в Парламента), но какви да бъдат те? През октомври 2019 свикахме и разширено заседание в Арбанаси, избрахме 15-тина души да изготвят и ни представят предложенията си – досега не сме получили нищо, въпреки уверенията им, че работели усърдно и били “на края”.
Какви ще да са тези знаменити предложения, които се дъвчат цели 2 години и не сме видяли и една сричка от тях? Ни вопъл, ни стон не получихме и от Регионалните комисии в страната, на които изпратихме покани също да измудрят нещичко. Да, хората са свръхзаети: епидемия, пренапрежение, не им е до нас. Тогава защо са се съгласили да ги избират, само за да пишат във визитките си, че са членове на Етична комисия? Нито една идея ли нямат?!
Никак не са прости взаимоотношенията лекар – пациент. Често пъти, вместо да бъдат съмишленици, те стоят на противоположни позиции. Лекарят е преуморен, нерядко е затиснат от Бърн-аут-синдром, какво да прави по-напред: да поставя диагнози и да назначава лечение или да се пази от зараяване? И нерядко следва нагрубяване. Пациентът също е с изкривена психика: той смята, че светът се върти само около неговата болка и всеки трябва да му угажда, да търпи и задоволява капризите му. В далечното минало министър Ангел Тодоров бе въвел социалистическия принцип “Пациентът винаги има право!”, по подобие на “Клиентът винаги има право” в “Плод-зеленчук”; и бе заповядал на главните лекари друго ненарушимо правило: “Има ли жалба – следва наказание!”, независимо дали тя е основателна или клеветническа. Слава, Богу, този неуравновесен и зъл министър отдавна е изметен от историята, но и до днес пациентът обича да се оплаква от своя лекар. Тънкостта е другаде: да се прецени достоверността и основанието. Но в състояне ли е една Централна комисия, състояща се от 11 души, вкл. председателя, всеки от които – актовни работещ, да си зареже практиката и да обикаля цялата страна, за да проверява сигнали? И ако Комисията отнеме нечии права, те ще бъдат възстановени от съда? Спорна е функцията и на лошо измислената и на практика нефункционираща Изпълнителна агенция за медицински надзор: тя няма структури в страната, дори и в университетските градове; служителите ѝ трябва да бъдат командировани от София за по няколко дни; а и далеч не всички от тях са лекари, за да имат моралното право да проверяват медици.
Та, пак ли Централната Етична комисия ще се задоволява с ролята си на волейболист?
Как е в обожаваната от атлантиците чужбина? Общо взето, с провиненията и пропуските в работата на лекарите се занимава Етично-професионалната комисия на съответната болница; понякога в нея участва и директорът. Там особено много се гледа на мнението на пациента, не толкова от хуманна гледна точка, а защото от него идват заплатите и авторитетът на лечебното заведение. Не е ли доволен от лекаря си, възнаграждението му се намалява; разбира се, ако мнението на човека е основателно. Но медиците не сключват трудов договор при постъпване на работа, а само граждански – ще работят за договорена с ръководството сума. Защото ако допуснат някаква грешка с фатални последици, близките на пострадалия пациент ще съдят за неустойка съответния несръчен лечител, а не болницата. Да си отговаря персонално; нима не е справедливо и логично?
И да видите как няма нагрубяване и навикване на пациент, как се внимава да не му причинят огорчение или болка…
Но пък – какви високи доходи! Никой не иска да си ги намалява чрез невъздържано или невнимателно поведение. Толкова е простичко…
