Този въпрос зададох на група деца пред училище “Тодор Минков”. (Не бяха същите, които спрях преди няколко месеца и не можеха да правят разлика между Раковски и Бенковски, а когато чуха фамилията “Петлешков”, се изсмяха: била много смешна; а на мен ми се доплака. Бяха от осми клас).
Тези бяха от четвърти клас.
“Чичо ми се казва чичо Пепи”, замислено каза едното. “Аз пък нямам чичо”, рече другото.
Останалите повдигнаха рамене, хилейки се.
“Ще ви дам жокер -подсказах им аз. – Кой е написал:
“Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко”?
Спогледаха се недоумяващо; не знаеха.
“Ами това –
“Мила моя мамо,
сладка и добричка,
как да кажа, мамо,
колко те обичам”?
“Много е бебешко”, даде оценка първото, дето приличаше на по-отворено.
Не бяха чули и “Бяла спретната къщурка”, нито “Родна реч”; името Ран Босилек не им говореше нищо.
“Баба гледа босилек на балкона в една саксия. Много хубаво мирише”, сети се момчето.
Накрая ги попитах за Ян Бибиян. “Кой е този?” Отговорих им: “Българският Хари Потър, но е по-увлекателен, написан е от Елин Пелин.” Изпратиха ме с мълчание. Стори ми се, че прочетох в очите им тъга. Или така ми се е искало.
Кво вадис, МОН? Успя да изпростиш и дебългаризираш децата ни.
Изхвърлили сте и тези мили стихотворения на приветния Чичо Стоян и благия Ран Босилек. Както и най-родолюбивите текстове на Вазов, Ботев, Чинтулов, Захарий. Няма го и народният епос – “Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” и “Еничари ходят, мамо” (там обяснението на майцепродавците ни е друго: българските майки с радост си давали синовете за еничари, защото само по този начин можели да получат възможност за военна кариера…).
Трябва да бъдем в крак с времето: нали от Брюксел искат неолиберален подход, изтриване на историята, налагане на Истанбулската конвенция? Там няма място за подобни глезотии като мила мамо, татко, семейство, бащин дом, родна стряха? Виж, друго си е да го кажеш по английски тертип:
“Колко тъпо и гадно е при Родител-1 и Родител-2 Не, не ги обичам!”.
Или:
“Родителко-1,
гнусна си ми и не ме кефиш.
Дай мангизи да изпуша един джойнт.
Утре ще си сменям пола!”
Съгласно Обяснителния доклад, който е неразделна (и строго засекретена) част от тази сатанинска и лицемерна конвенция (уж за защита на жените и децата от насилие, а всъщност – за опорочаването на малките душици от най-ранна възраст), за отричането им от семейството, за насаждане на интерес към Третия пол (по-точно – към някоя от предлаганите 33 сексуални практики, нито една от които не е нормална,т. е. не е предназначена за възпроизвеждане на човешкия род), за препоръчване на чудовищния инцест (безразборно съешаване между най-близки роднини: баща с дъщеря, майка със син, дядо с внучка). И обезумелите соросоидни управници от Брюксел искат силом да я наложат на покорните страни-членки, сякаш това – а не бедността и умопомрачителното поскъпване на живота – им е проблем на проблемите. Прав е гордият патриот Виктор Орбан да ругае тези фалшиви продажни комисари и да заявява, че никога няма да допусне ЛГБТ-активисти да влизат в училищата и да агитират децата и внуците ни да следват техните гнусни и безплодни анални практики.
За пореден път призоваваме МОН да престане със своята недостойна политика на пренаписване и преиначаване на историята, на отродяване и опошляване на децата ни. Всичко това не само не му прави чест, изтрива националната памет и накърнява паметта ни към дедите, но е и крайно вредно за бъдещето на Майка България, която демографски се стопява ежегодно със 70 000 души.
Вместо отваряне на училищните двери за опасната джендър-култура, му предлагаме да въведе задължително обучение по Здравно-духовна просвета и култура. Имаме и готов, съвсем кратък и ясен текст по темата, в който разясняваме вредите от тютюнопушенето, алкохола, наркотиците, затлъстяването, обездвижването, стреса, агресията, самоубийствата, безразборните полови връзки, антиваксърството. Превенцията (предпазването) от тези вредности и предизвиканите от тях болести ги намалява – наполовина! – и удължава средната продължителност на живота, която у нас е най-ниската в цяла Европа (70 години за мъжете, 78 – за жените; при 6-7, дори 8 повече у другите народи). Текстът е качен на сайтовете на Българския лекарски съюз, БЧК и Медицински Университет – Пловдив.
Какво е жизнено важно за нас? Да имаме здрави и будни деца, или – болни, алкохолизирани и дрогирани участници в гей-парадите?
Чакаме отговора ти, МОН.
Защото България загива – демографски, здравно и духовно. С твоето активно съдействие.
Или, може би, ще се опомниш?!
Надяваме се на съдействието на СБП.
