Още в III курс учехме пропедевтика. Тя ни внушаваше да имаме остра наблюдателност. Защото Изкуството Медицина се състои, общо взето, от 3 правилни и точни компонента:
Диагноза, лечение и прогноза.
Без съмнение, добрият лекар трябва да умее да поставя диагнозата (или да се ориентира за нея) още от първия-втория поглед. Походката или положението в леглото, цветът на кожата и склерите, дъхът от устата – та това са азбучни постулати в определянето на диагнозата.
А ето показателен случай от практиката на незабравимия проф. Иван Андреев, основателя на педиатрията в Пловдив и изобщо един от корифеите на българската педиатрия.
Веднъж при него дошъл селянин, помъкнал болното си внуче.
Професорът го прегледал, назначил лечението, а после се обърнал към стареца и му препоръчал да изследва захарта и простатата си.
Защото забелязал множество бели засъхнали петна по цървулите му. Което за опитния Лекар означавало: този човек попикава обувките си, а белият цвят на следите от урината издавал повишеното наличие на захар в нея. И се оказал прав…
Има ли още такива лекари?!
