Българската асоциация на микробиолозите (БАМ), основател и президент на която е проф. Тодор Кантарджиев, носител на Почетен знак “Български лекар”, проведе в Пловдив своя Осми национален конгрес. Въпреки финансовата криза, на него присъстваха десетки микробиолози, инфекционисти, паразитолози, епидемиолози, имунолози и генетици от цялата страна, защото форумите, организирани от проф. Кантарджиев и неговия екип винаги са провеждани с висок професионализъм, колегиалност и научна стойност.
Отбелязана бе 100-годишнината от смъртта на Роберт Кох (1843 – 1910). Роден в малкото планинско германско селище Клаустал, в семейство с 13 деца, той завършва медицина в Гьотинген, след което работи като областен лекар на Волщайн (днес Волстин, Полша). Открива бацилус антрацис и неговия цикъл, както и раневата инфекция. Назначен на работа в Имперския здравен институт в Берлин (1880), на 24 март 1882 г. той съобщава пред Дружеството по физиология, че е открил бацила-причинител на туберкулозата. За запазване спомена от това събитие, СЗО определя 24 март за Световен ден за борба с туберкулозата. През 1905 г. Роберт Кох получава Нобелова награда за своите основополагащи проучвания върху тази болест.
М. Средкова от МУ – Пловдив изнесе интересен доклад върху абдоминалната хирургия като рисков фактор за развитието на тежък сепсис и инфекция в перитонеалната кухина, асоциирана с висок леталитет при критични болни хирургични пациенти. водещи патогени при интраабдоминалния сепсис са Грам-отрицателни бактерии от нормалната чревна флора, включващи ентеробактерии (ешерихия коли и колиформни бактерии) и неспорообразуващи анаеробни бактерии (б. фрагилис). Грам-положителните бактерии са въвлечени по-рядко и са представени основно от ентерококи, аеробни и анаеробни стрептококи.
Хемокултурата е златният стандарт за идентификация на причинителите при септичните пациенти. за нейното позитивиране са необходими от един до три дни. Разработени са бързи диагностични тестове, базирани на полимераза-верижната реакция, за детекция на патогените и на най-важните детерминанти на резистентността. Като минимум емпиричната терапия трябва да покрива обичайно изолираните при интраабдоминалния сепсис ентеробактерии и анаеробни бактерии. При пациентите с нозокомиален сепсис трябва да бъдат включени антибиотици с антипсевдомонадна активност.
Р. Вачева – Добревска от Национално-референтния център по ВБИ, София направи обзор на инфекциите, свързани с медицинските дейности и влиянието им върху здравето на обществото. Установяват се високи стойности на заболяемост, смъртност и допълнителни финансови разходи. Налице са данни за заболяемост средно 6,2%, главно инфекции на уринарния тракт, долните дихателни пътика (вкл. пневмонии), храносмилателния тракт, септицемии. Широкобазирано европейско проучване на ВБИ ги оценява приблизително на 4 милиона годишно с приблизително 37 000 смъртни случаи, удължен болничен престой до 16 млн дни и 5,5 млрд евро допълнителни разноски. Половината от смъртните случаи се дължат на множествената резистентност, резултат от безразборното прилагане на антибиотици.
Е. Кьолеян, Б. Мошев, Г. Киров, И. Лозев, Т. Анакиева и Ш. Тетева от Медицинския институт – МВР изнесоха данни за хирургичните инфекции и антибиотичната политика. Водещите етиологични причинители за тях са стафилококус ауреус, ешерихия коли и други ентеробактерии, псевдомонас аеругиноза; 25-5-% са полирезистентни. Авторите отчитат добри резултати от мултидисциплинарния подход на прилагане на антибиотици и професионално разбиране на проблема за антибиотичната резистентност.
И. Мургов и З. Денкова от Университета по хранителни технологии – Пловдив изнесоха информация за пробиотиците “Ентеросан” в профилактиката на инфекциозните заболявания. Пробиотиците “Ентеросан” са биологично активни препарати, които съдържат висока концентрация на жизнеспособни клетки на лактобацили и бифидобактерии и метаболити от тяхната жизнена дейност. Приемът им обезпечава поддържането на равновесието на стомашно-чревната микрофлора и протектира имунната система.
Авторите изнесоха данни за отличен ефект от прилагането на пробиотичните препарати “Ентеросан” при деца от 2 месеца до 4 години с остра чревна инфекция, съчетана с остра дихателна инфекция при диарии от вътреболничен произход, както и с диспептични оплаквания след прием на антибиотици от пеницилиновата и цефалоспориновата група.
Участие в работата на конгреса взеха и изтъкнати учени от европейски страни.
До нови срещи!
