Сред новите програми на Медицинския университет – Пловдив са и “Медицина, психология и вяра”, “Гериатрия” и “Палиативни грижи”. Неслучайно неговият девиз е “Отдадени на човечността”.
Като пловдивски възпитаник не мога да не поздравя академичното му ръководство! Гериатрията в България отдавна не съществува /тя бе създадена като учебно направление и практическо приложение от проф. Георги Стойнев; имаше и подходяща база в Горна баня, но след неговата кончина /преди 20 години!/ всичко се разпадна и оттогава никой у нас не се занимава със съдбите на възрастните хора.
Палиативните грижи също отдавна са оставени на самотек и на милостта на някои по-съпричастни към пациентите си ОПЛ. Да, не е приятно да се занимаваш с отиващи си от Белия свят хора, да купираш болките им и фактически с лекарствата си да наливаш вода в пробита кошница, но това също е част от най-великата професия. Знаменитите пловдивски професори-клиницисти Богоя Юруков, Петър Миронов, Антон Митов /слушали сме ги с ушите си, гледали сме ги с очите си!/ ни учеха точно на това: грижа за безнадеждно топящия се, отиващ си от Белия свят наш пациент до последния му дъх!
Това са проповядвали и софийските професори Васил Моллов, Стоян Киркович, Константин Чилов. Чували ли са младите колеги тези имена; познават ли, поне отчасти, живота и делата им? Нещо още по-важно – знаят ли и следват ли заветите им? Уви, съмняваме се. В тежък дълг е и НЗОК, която не включва в НРД тези състояния като КП. А възрастните хора трябва да си отиват с Достойнство! Младите лекари трябва да се грижат за това. Защото времето тече неумолимо и за тях…
