Надежда Ненова, www.zdrave.net
Акад. проф. д-р Чавдар Славов е роден през 1953г. в София. През 1979 г завършва медицина в Медицинска академия в София, а през 1984 г придобива и специалност „Урология“. От 1988 г е кандидат на медицинските науки, като през 1995 г става доцент по урология, завеждащ сектор.
От 2007 г е доктор на медицинските науки, а от 2008 г е професор по урология. През 2010 г. получава степен магистър по „Здравен мениджмънт“ в УНСС. От 2009 до 2013 г е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, София. 2013 г – 2014 г. е зам.-министър на здравеопазването.
В момента е началник Клиника по урология с извършване на специфична дейност по андрология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“-София. Национален консултант по урология. Бил е зам.-декан на МФ при МУ София и дългогодишен член на Факултетния и Академичния съвети при МУ София. Член на редица международни и наши научни организации – AUA, EUA, SIU, БУД и др. Акад. проф. д-р Славов е лекарят, който за първи път въвежда у нас реконструктивната хирургия на пикочните пътища и пикочния канал, при които засегнатите участъци се заместват с тъкан от устната кухина, например при хирургично лечение на болестта на Пейрони, което е патент на клиниката. За многобройните си постижения в областта на урологията той е удостоен през 2018 г. от президента Румен Радев с най-високото държавно отличие – Орден „Стара планина“ първа степен.
Акад. Славов, какво представлява уретропластиката? Използване на пластичен материал, който може да бъде от бузата, може да бъде и от езика за няколко операции. На първо място операции върху пикочния канал, най-често стеснения на уретрата, на които така успяваме да му възстановим капацитета. Този метод се прилага повече от 23 години вече в България, а в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ се намира единственият център, в който в момента рутинно се извършват тези операции. Когато ги въвеждахме навремето, България беше една от първите държави в света, която използваше метода на заместване на пикочния канал.
Впоследствие натрупахме доста материал, дори това беше темата на голямата ми докторска дисертация 2006 г., която защитих върху над 300 случая. Това е много честа патология, като в повечето случаи е предизвикана от травми от неправилно боравене с хирургически ендоскопски инструментариум, т.нар. ядрогенни структури. В последните 20-30 години се разшири обема на ендоурологията – операции на простатата и на пикочния мехур през пикочния канал, и много често каналът се наранява или при недобро окомплектоване с апаратура, или поради неправилно боравене с нея. Често причините са предизвикани и от травми при пътнотранспортни произшествия – падане или притискане на таза, който, чупейки се, срязва като с нож пикочния канал.
В нашата практика имаме случаи, в които хората са живели повече от 15 години с катетър, излизащ от корема, тъй като е напълно затворен пикочният канал. Тази операция на практика възстановява нормалния начин на уриниране и доброто качество на живот при такива пациенти.
Трябва да отбележа, че тази операция е и доста финансовоемка. В европейските държави средната ѝ стойност е между 10 000 и 15 000 евро. В Англия е 15 000 паунда.
А каква е стойността ѝ у нас? В България НЗОК доскоро я заплащаше по 1200 лв., сега, след десетгодишни усилия най-после е увеличена на малко над 2000 лв. Когато получавах ордена си „Стара планина“, една от причините, която беше изтъкната е, че съм спестил на държавата близо 10 млн. лв.
На толкова изчисляваме операциите, които сме направили, при средна цена 10 000 евро. Ако не ги правехме тук, тези хора трябваше да бъдат лекувани в чужбина и държавата да им плати лечението. Колко души годишно се нуждаят от такава операция? Средно я правим на 60-70 пациенти годишно, въпреки че хората с такива травми реално са много повече.
Колегите предпочитат да правят по-леките манипулации, но те са многократни – вътрешна уретротомия или дилатация на канала, което обаче тежи на Здравната каса, защото са едни от най-често правените процедури. Това е икономическият ефект, но мен ме интересува повече медицинският и качеството на живот на пациентите. Когато въвеждах този метод, тогавашния ми началник каза, че това са експерименти, които си правя с пациентите и едва ли не това е отречено, а няколко години по-късно се превърна в „златен стандарт“ в реконструктивната урология.
Когато се взима тъкан от бузата или езика, не остава ли дискомфорт у пациента? За не повече от 48 часа. Тази тъкан се възстановява. Още на първия ден пациентът може да пие вода, а на втория ден – да се храни. Преди няколко години започнахме да използваме този пластичен материал и при стеснения на пикочопровода – каналът, който свърза бъбрека с пикочния мехур. Третият вариант, при който използваме такава лигавица, е при болестта на Пейрони, открита като заболяване при мъжа още през 1743 г. Това е образуване на твърди фиброзни плаки, които водят до изкривяване на члена в определена посока. Това е и болезнено, и пречи на нормалната сексуална активност, а оттам и на качеството на живот. За да се изправи половият член, тези плаки се налага да се махнат, но трябва да бъдат заместени с нещо. Бяхме едни от първите в света, които започнахме да ползваме букална лигавица за заместването им, и сме единствените в България, които правим тази операция.
Пациентите са по-малко – 20-30 годишно, защото стриктно спазваме индикациите за операция. Първо болестта на Пейрони се опитваме да я лекуваме по консервативен начин, но обикновено резултатът е недостатъчен. Четвъртият вид операции, при които използваме лигавица за заместване на тъкани, е при рак на главичката на пениса. Обикновено правим глансектомия – органосъхраняваща операция, и изграждаме нова главичка, която я покриваме с тази лигавица и по този начин се запазва самочувствието на мъжа и той може да осъществява нормален полов контакт. Това са изключително скъпи операции, които се правят по медицински причини, а не за красота.