В нашата тежка, изпълнена със съдбовни превратности история, има събитие, което би било богато осребрено, ако го бяха извършили други, по-прагматични народи. Ние имаме една благородна поговорка: “Направи добро, пък го хвърли в морето; все някога ще изплува.”, която обикновено не се сбъдва.
Навършват се 80 години от онзи изумителен подвиг на целия наш народ: спиране на подготвените да тръгват кошмарни влакови ешелони с обещаната на Хитлер първа пратка от 20 000 евреи към газовите камери на Аушвиц-Биркенау, където Смъртта е промишленост. Там е имало дни, когато накуп са задушавани по 10 000; сиреч тази зловеща пратка е щяло да бъде ликвидирана точно за два дни. Всичко е било отдавна подготвено от комисаря по еврейските въпроси Ал. Белев, с изрядни документи. И тогава народът ни се сплотява в могъщ юмрук – един от малкото случаи, когато съединението наистина прави силата.
Всичко започва от 22 февруари 1943 г., когато Белев подписва споразумение с Теодор Данекер, личен пратеник на Айхман, за депортация към полските концлагери на два пъти по 20 000 евреи и от царство България и на други 13 000 от “Новите земи” (Вардарска Македония и Беломорска Тракия), които нямат българско гражданство и са абсолютно беззащитни. Крехката му секретарка (и негова любовница?)
– Лиляна Паница, храбро, с риск не само за уволнението, а за живота си, разгласява тайния документ сред свои приятелки-еврейки и страшната новина веднага плъзва в страната. Зам.-предедателят на НС Димитър Пешев събира подписка от 43 депутати против депортацията; Фибов нарежда да бъде уволнен и заплашва със санкции останалите; 13 си оттеглят подписа. Повторно надига глас Елин Пелин, въпреки че е най-близък приятел на царя и рискува да бъде изхвърлен от компанията му. (Неговата подписка 3 години по-рано – срещу Закона за защита на нацията включва десетки имена: Багряна, Чилингиров, Тодор Влайков, Конст. Константинов, Трифон Кунев, Ана Каменова, Младен Исаев и др.; изпратена е до премиера Богдан Филов, като техен колега-член на СБП, но безрезултатно – НС го приема през декември 1940). Светият Синод свиква спешно заседание и взема единодушно решение в против депортацията. Архиерей Стефан изнася разтърсващо слово в храм “Света София”: “”Всеки, който посегне на български евреин, анатема ще му провъзглася от този амвон!” и изпраща огнена телеграма до царя: “Борисе! (Не – “Ваше Величество!, бел. Т. Н.). Не преследвай, ако не ис- каш да бъдеш преследван. Помни, Борисе, Бог следи делата ти от небето.”
Подготовката за депортацията обаче не спира. Ешелоните са композирани на гарите, локомотивите вече пухтят; набелязаните за умъртвяване евреи са предупредени, че рано сутринта на 10 март тръгват за Полша, където “ще работят”, но на всички вече е ясно, че там ги очакват душегубките.
Пловдивските клетници дори са събрани в едно училище- сборен пункт. Призори при тях идва владиката Кирил и им заявява: “Братя и сестри, не се притеснявайте, аз няма да допусна нито един от вас да напусне града.. Ще ви прибера в двора на църквата. Вече съм говорил с царя, че ако трябва, ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете да тръгнат.” (75 години по-късно един бивш външен министър, потомък на спасените – и от нашата Църква! – ще изругае “Майната му на Православието!” И Светият Синод не реагира на това светотаство, дори не трепна… Защо бе, Ваше Светейшество и Ваши Високопреосвещенства?!)
Според по-късни слухове (но не документирани), Петър Дънов отива при него и го предупреждава, че ако ги пусне, жестока смърт ще сполети цялото му семейство. И монархът не подписва заповедта за депортацията; първата кървава “партида” от Кюстендил, Дупница, Пловдив и Пазарджик е отменена! Рано сутринта на 10 март по техните улици плъзват стражари с мотоциклети, които гръмко оповестяват на примрелите от ужас, чакащи да бъдат отведени към гарите, хора: “Царят нареди: няма да пътувате!” Победа на целия народ!! 49 000 негови граждани са спасени – изумителен подвиг, непознат другаде в Европа и… десетилетия (та и до ден днешен) почти премълчаван, останал неизвестен за света.
Много други събития не са изяснени в нашата история, особено що се отнася до цар Борис Трети. Той е близък приятел на Хитлер. При откриването на Олимпиадата на стадиона в Берлин/1936, а и няколко дни поред, двамата са един до друг. Няколко пъти го посещава във “Вълчата бърлога”. Искал ли му е Фюрера български войски за Източния фронт? При Сталинград те неизбежно биха споделили злощастната съдба на десетки хиляди италианци, унгарци и румънци. Или царят тактично е отклонявал предложението с мотива, че български войник не би стрелял срещу братята освободители. И тук няма документи по въпроса. Но ако е така, не е допуснал десетки хиляди черни забрадки, както се е изразявал: Червената армия не се е церемоняла и с пленниците-наемници, ликвидирайки ги на място; а и колко от предалите се при Сталинград 90 000 бойци от елитната 300 хилядна Шеста армия са оцелели в ГУЛАГ? Само 6 000.
Непонятно е защо и до ден днешен официалните български власти не изясняват решаващата роля и значението на цар Борис Трети за спасяването на близо 50 000 български евреи. Върху името му е лепнато грозно петно: а защо е “изпуснал” 11 363 (толкова са успели да “съберат”) от “Новите земи”? Отговорът е много прост: защото не са били български поданици, а сръбски, съответно гръцки; няма как да се разпореждаш с чужди граждани. Чуваме яростни възражения от определени среди (О, неразумни и юроде!); тям ще поставим контрапункт, колкото и грозно да звучи: дори и да е така, нали е спасил 4 пъти повече?! Не се поддава и на натиска на външния министър на Райха фон Рибентроп да отстъпи. На по-късна среща с него и Хитлер им заявява, че евреите са му нужни за строежа на пътища; за доказателство нарежда на вътрешния министър Петър Габровски да организира трудови лагери край шосетата. Да, чукат камъни през лятото за прикритие, но нали не са на лагерна прах?!
Да приведем ли примери от Европа? Унгарският диктатор Милош Хорти малодушно се подчинява на волята на Айхман и през м. март 1944 г. му позволява да отведе до крематориумите на Аушвиц Биркенау 437 000 евреи; спасяват се десетина, между които и едно момче на име Шорош…
Абатът-президент на Словакия Йозеф Тисо не само се включва в нахлуването в СССР с 50 000 армия, но и доброволно харизва на Хитлер за депортация 80 000 свои поданици-евреи; някак-си успяват да се прикрият и да оцелеят само 5000.
“Борис е герой! Той е блокирал напълно Айхман и защитавал българските евреи”, ще възкликне обвинителят Яков Бар-Ор на процеса срещу главния организатор на депортациите в цяла Европа. “Ако хуманизмът беше критерий, България щеше да приема света, а не – орбатно!”, казва посланикът Зисман.
Интересно ни е как държавата ни ще отбележи този наш горд юбилей. Защото по принцип ние винаги чакаме оценка или указания отвън, от чужди посолства. Но кога ще чуем авторитетното становището на Народно събрание и Института по история на БАН, за да се постави, най-после, край на спекулациите и точка по въпроса, чийто отговор, поне според нас, е съвсем ясен: каква е ролята на цар Борис Трети относно спасяването на българските евреи – решаваща или формална; има ли я или я няма?
П. П. Царят умира на 25 август с. г., само 5 месеца, след като ги е запазил за живота. Спасил е тях, а себе си е погубил. Димитър Пешев е осъден от т. нар. “Народен съд” на 15 години за… антисемитизъм; така и не успява да създаде семейство. 20 от депутатите, подписали декларацията му за отмяна на депортацията, получават смъртни присъди, които са изпълнени. Кирил е арестуван, пребит и унижаван в Дирекцията на народната милиция; остригват му брадата; лежи няколко месеца в затвора без присъда. Фанатик-ремсист дебне Елин Пелин край дома му, за да му тегли куршума, задето е приятел на царя, припознава се в негов съсед, излязъл да купи мляко за децата си, и го застрелва като куче на улицата.
Самоотвержената Лиляна Паница е пребита и почива месеци по-късно от получения перитонит. Земьо, пълна с добрини…
